Реймънд Фийст: Връхлита страховит легион

Магьосникът до Беласко подхвана ново заклинание и Сандрина го посочи с боздугана. От върха на оръжието изригна — сноп от енергия, който удари магьосника в гърдите. Той отхвърча назад сред експлозия от бели искри и тупна на камъните зад Беласко.

— Затворете очи! — извика Миранда и след миг войниците, които не бяха погълнати от нейната огнена стена, бяха заслепени от ярка експлозия. — Отстъпление! — нареди тя.

— Назад! — извика Каспар и промуши един от избързалите напред нападатели.

Около тях се въргаляха обгорени и крещящи в агония воини — повечето щяха да останат слепи до края на живота си. Изведнъж гневът им бе заменен от паника. Миризмата на обгорели тела само подсилваше всеобщата суматоха.

Джоми използва този момент, за да внесе допълнителен смут:

— Предадени сме! — провикна се той. — Беласко ни излъга! Всички ще умрем!

Никой от противниците не можеше да види кой вика, но той се надяваше, че думите му ще бъдат повторени и от други.

Миранда се пресегна, дръпна го за яката и нареди:

— Отстъпваме веднага!

Спуснаха се обратно да намерят някоя спокойна полянка, от която Миранда да ги прехвърли надалече. Зад морето от гърчещи се тела и дим се показа Беласко и изкрещя:

— Няма да ми избягате!

Замахна рязко и изпружи ръце напред. Над главата му се появи огнена топка, която литна право към тях.

Крийган реагира пръв — разпъна мистична бариера, която накара пламъците да се разпръснат и да ги заобиколят. Откъм бариерата лъхна горещ въздух и Джоми подскочи като попарен. Брандос измъкна кинжала си, замахна с впечатляваща сила и го запокити право към Беласко.

Магьосникът се изкиска налудничаво, отскочи встрани и извика:

— Хубав опит! Време е да се сбогувам с вас!

После изчезна.

— Проклятие! — изруга Миранда, прати в купчината войници сноп пронизваща червена енергия и те се разхвърчаха във въздуха като от удар на гигантска ръка. — Назад!

Повечето войници, склонили да служат на Дахун, или бяха мъртви, или ослепели, или твърде изплашени, за да опитват да се бият. Но някои бяха запазили присъствие на духа и скоро Миранда и спътниците й можеха да бъдат обкръжени. — Назад! — повтори тя.

Затичаха по пътечката, която водеше надолу към морето. Брандос, Каспар и Джоми бяха отзад с извадени мечове, но малцината Черни кепета, които ги последваха, нямаха куража да ги нападнат. Бяха видели пораженията, нанесени от магьосниците, а техните собствени заклинатели не се виждаха никакви.

Когато прецени, че е безопасно да се заеме с поредното заклинание, Миранда се обърна към останалите:

— Това беше клопка! Някой ни подмами тук.

— Ще обсъдим този проблем, след като се върнем на Острова на чародея — отвърна Джоми.

— Отиваме веднага! — викна Миранда, пресегна се, улови Амиранта и Крийган и извика: — Хващайте се за ръце! — После прошепна заклинанието за прехвърляне на острова.

Където се озоваха в истински огнен ад.

Пъг и Магнус привършиха с разглеждането на останките на сааурската библиотека в Ахзарт. Повечето свитъци бяха изпепелени, но успяха да открият няколко стари глинени плочки и десетина книги, скрити в едно хранилище. Бяха написани на непознат език.

— Зная едно заклинание — заяви Саймън, — което ще ми позволи да ги разчета за около седмица, най-много две.

— Нямаме толкова време — отвърна Пъг. Новината, че Маарг е мъртъв и че някой друг, или нещо друго използва името му, за да прикрие истинската си същност, бе обезпокоителна. Не за пръв път му се случваше да открие, че това, което смята за истина, е само полуистина. — Мога да уредя някои от учениците ми да ги отнесат на Острова на чародея. Там ще можеш да ги изучаваш на спокойствие. Ако ни остане време.

— Какво има? — попита Магнус.

— Нещо, което буди силното ми безпокойство — отвърна Пъг. — Всички сведения, които успяхме да съберем за Демонския легион, ни водят до мисълта, че нещата в тяхното царство са почти същите както по времето, когато воювахме с Изумрудената кралица. — Един демонски капитан, Джакан, преобразен като лейди Кловис, Изумрудената кралица, бе разпалил война, погълнала половината Мидкемия. — Но ето, че Маарг е мъртъв, жертва на собствената си ненаситност, останал тук и… — Изведнъж очите му се разшириха. — Възможно ли е?

— Кое? — попита Магнус.

— Всичко, което се случи с мен от деня, когато бях пленен от цураните, да е било част от по-голям план. Твоят дядо смяташе така, Банат също, дори аз винаги съм гледал на себе си като на актьор в много по-мащабна пиеса. Но като всеки актьор бях погълнат единствено от своята роля. О, давам си сметка за ролята на другите, на майка ти, на Томас, на Накор — когато беше с нас, дори на Банат донякъде. Но това, че разбирах ролята си и знаех какво трябва да правя, това, че виждах и разбирах ролите на другите, не означава, че съм можел да възприема цялостната картина. — Той потрепери. — Какъв глупак съм!