Реймънд Фийст: Връхлита страховит легион

Сандрина побърза да отстъпи с другите.

Докато се отдръпваха, пред очите им постепенно се разкри ужасяваща картина. От стоте ученици и преподаватели на Острова на чародея повечето лежаха мъртви. Мнозина бяха ранени или осакатени, имаше и разкъсани от демоните. Имаше и десетки трупове на демони — доказателство за проявената от младите магьосници храброст.

От мястото, където се намираха, виждаха сновящи между огньовете и димната завеса тъмни фигури.

А сетне го съгледаха.

В средата на този огнен ад, там, където огнените езици достигаха най-високата си точка, се издигаше огромно страшилище. Беше високо почти двайсет стъпки, с бича глава и огромни рога, дълги поне осем стъпки. Очите му бяха червени огньове, а от ноздрите му бликаше пара или може би дим. Сякаш предизвикващо небесата, чудовището отметна глава и нададе рев, който бе болезнен за слушане.

— Амиранта! — извика Миранда. — Какво е това?

— Доколкото мога да преценя — отвърна чародеят през пристъпи на кашлица от задушливия дим, — това е демонски капитан, вероятно същият онзи Дахун, който се опитваха да призоват Черните кепета. Ще призная, че започвам да губя вярата си в това, че разбирам нещичко от демони — добави той и от тона му си личеше, че е потресен от случващото се.

— Това, на което бяхме свидетели при Върховете — намеси се отец-епископ Крийган, — е било само за отвличане на вниманието. Да ни примамят надалеч, за да могат да нападнат и разрушат Конклава.

— Докато стоя на краката си — заяви Миранда гневно, — а Пъг и синовете ми са живи, Конклавът ще съществува! — И изстреля сноп ослепителна енергия, която би трябвало да изпепели демона. Вместо това той се обърна да види кой се осмелява да го нападне.

Сандрина, Амиранта и Крийган реагираха едновременно и пратиха три заклинания за прогонване. Чудовището се олюля, но не изчезна.

— Завързано е! — извика Амиранта.

— Завързано? — попита Джоми. — Как така завързано?

— Нещо го закотвя тук, в нашия свят — отговори Брандос. — Прави се, ако искаш да задържиш демон, за да не се прибере — най-често, когато трябва да свърши нещо, което му е неприятно.

— Търсете нещо, което няма място тук — викна Амиранта. — Символ, пилон, нещо, което не гори. Това ще е въжето. Разрушете го и ще можем да прогоним това чудовище.

— Нищо не виждам в този дим и пламъци — оплака се Миранда.

А междувременно чудовищният демон се съвзе и със зловеща усмивка пристъпи към тях, следван от група по-дребни подскачащи демони.

Брандос извика на Джоми и Каспар:

— Не се опитвайте да го атакувате директно! Каспар, заобиколи отляво! Джоми, ще дойдеш надясно с мен, но когато дам заповед! И гледай онези дребни дяволи да са пред очите ти! Не им позволявай да ни минат в тил! Амиранта, ти пази Крийган и Миранда.

— Разбрано — отвърна чародеят и се обърна към отец-епископа и Миранда: — Не предприемайте нищо, докато не ви кажа! — Посегна към кесията на пояса си и извади от нея едър блестящ камък. Стисна го, извика някаква дума и внезапно ги обгърна червеникав дим.

— Сега! — кресна с цяло гърло Брандос и двамата с Джоми хукнаха надясно, докато Каспар отпраши в обратна посока.

Исполинският демон нададе нов рев и десницата му профуча през мястото, където допреди миг бяха стояли тримата воини. После продължи към епицентъра на червеникавия дим и ревът му премина в болезнен вик. Когато ръчището му се показа от дима, кожата бе покрита с димящи кървави рани, сякаш я бяха полели с киселина. Неочакваното нараняване отвлече вниманието му за миг, но през това време дребните демони се нахвърлиха върху бойците.

— Отстъпваме бавно! — извика от димната завеса Амиранта.

Двамата му спътници последваха заповедта и се отдръпнаха достатъчно, за да виждат разярения демон, спрял пред облака разяждащ дим.

— С каквото и да разполагаш, Миранда — рече чародеят, — сега е моментът.

Очите й бяха присвити от гняв и тревога. Тя се пресегна към дълбините на магичните си резерви и се съсредоточи, за да изплете най-разрушителното заклинание, на което бе способна. Тънка линия светлина се проточи от изпънатата й ръка, удари чудовището в гърдите и го окъпа в ослепителни бели вибрации. Демонът нададе мъчителен рев и започна да се гърчи.

— Виждам го! — извика Джоми на Брандос и посочи един странен предмет, черен стълб с гравирани върху него знаци от непозната писменост. Издигаше се недокоснат от пламъците.

Джоми пристъпи към него, но Брандос го сграбчи и го дръпна назад. Един демон се хвърли към тях и старият боец завъртя чевръсто меча и му отсече главата. Тялото рухна, а главата се търкулна и зейналата паст нададе беззвучен вик.