Но не откриха.
Тезата на Пъг бе, че ако порталът от демонското царство все още е затворен, на Шила не би трябвало да има следи от живот. Ако това бе планетата, на която изследователите таредели за пръв път бяха срещнали демони, би трябвало да установят раздвижване между оригиналния портал и разлома към централния таределски свят. Да има постоянен поток от демони, пристигащи и напускащи Ахзарт.
Но цареше пълен покой.
С помощта на уменията си Магнус ги премести на един хълм, от който се виждаше Градът на жреците.
Висока стена обрамчваше древния град, ала зад нея не се забелязваше никакво движение: всичко изглеждаше запустяло, отдавна изоставено.
— В древни времена, още преди началото на писмената история — заговори Пъг, докато слизаха към града, — бил създаден портал между демонското царство и този свят. По-късно бил затворен и така възникнало това селище. Тук живеели сааурските шамани и жреци, които охранявали затворения портал. Сетне дошли и други, за да изучават магия, и това място станало свещено. Сааурците били раса на благородни воини и наброявали милиони. Кръстосвали безкрайните равнини на този свят и се занимавали с лов. Но после нещата се променили.
— Невероятен град — каза Саймън. — Може да се сравнява единствено с Кеш. — Погледна Пъг и попита: — Какви промени?
— Според легендите причината за всичко бил един обезумял жрец. Той отворил портала, пуснал първия демон и за награда бил разкъсан от него. А другите жреци не успели да затворят портала и били избити от прииждащото демонско войнство.
— Изглежда така, сякаш демоните са били готови за нашествие още преди порталът да бъде отворен — отбеляза Рандолф.
— Именно — съгласи се Пъг.
Навлязоха сред пустите руини. Единственият звук, който чуваха, бе свистенето на вятъра. Вече от много часове бяха на този свят, но не долавяха и следа от живо същество. Доколкото можеха да определят, на планетата нямаше дори насекоми. Вече бяха прекосили район, в който тъкмо бе паднал дъжд, и Пъг бе отбелязал, че в миризмата на влага липсва нещо. Саймън му отговори, че това е така, защото влажната почва изобилства от живи организми — лишеи, мъхове и спори — и водата подсилва миризмата им. Но тук нямаше и следа от тях.
Вървяха по пусти булеварди, грамадни според човешките представи. Сааурците бяха гиганти и мащабите на градовете им го потвърждаваха. Дори конете им бяха високи по двайсет стъпки. Освен това били номади и не обичали градския живот. Тъй като не обичали да се отделят от конете си, трябвало да има място и за тях.
Пъг спря, за да се ориентира, после посочи.
— Ето там се намира главният храм. — И когато тръгнаха нататък, продължи: — През този свят са преминали великите орди на ша-шахана, техния върховен водач. На тази планета океаните са по-малки, отколкото на Мидкемия, и ако се изключат няколко по-големи острова, всички останали части са достъпни за конете. Тъй като градът бил свято място, ордите го оставили непокътнат. Казват, че някои от шаманите дори дошли тук да се учат. Но по някаква причина след векове ордите променили отношението си и поискали градът да плаща данък. Когато дошли тук, за да предявят претенциите си, жреците и шаманите били разделени в това как да постъпят. Някои искали да продължат проучванията си в мир и били готови да платят, други отказали и преди да се стигне до съгласие, избухнала война. — Погледна Рандолф и продължи: — От нас ти си специалистът по бойна магия. Представи си пет хиляди жреци магьосници и шамани, изправени срещу стотици хиляди конни воини.
— Касапница — отвърна набитият мъж. — Ако магьосниците наистина са били добри, биха могли да ги удържат извън стените на града за седмица. Но после са се изтощили, номадите са разкъсали отбраната — и тогава започва клането.
— Точно това се е случило — потвърди Пъг и пак посочи. — Ето там някъде една от градските порти е била разбита. Жреците и стражата не са могли да издържат в близък бой. Ако са се предали, всичко е щяло да свърши добре — след няколко назидателни екзекуции, за да се установи властта на ша-шахана Джарва, са щели да им простят, за да се подчертае великодушието на шахана, и после ордата е щяла да си продължи по пътя. Но вместо това жреците разпечатали демонския портал с безумната надежда, че демоните ще отблъснат ордата, а след това ще могат отново да затворят портала. — Поклати глава. — Жрецът бил първата жертва на демоните. — Въздъхна, докато се изкачваше по стъпалата на величествения храм. Стъпалата бяха петдесет и от двете им страни бяха издигнати олтари за жертвоприношения на боговете и предците. — Разбира се, демоните прогонили ордата, но освен това се погрижили жреците да не могат да затворят портала. Един много храбър и умен шаман, Ханам, успял да укроти чрез хитрост и лукавство демон и го използвал, за да проникне сред останалите демони и да се свърже с майка ти и с мен, Магнус. И пак той помогна в премахването на Тугор, докато Макрос, майка ти и аз се сражавахме с Маарг, за да го удържим от другата страна на разлома.
Читать дальше