Брандън Сандърсън: Стоманеното сърце

— Това е тайната — казах аз. — Държиш ни в мрак. Демонстрираш ужасните си сили. Убиваш, разрешаваш на Епичните да убиват, обръщаш оръжията на хората срещу тях. Дори пускаш лъжливи слухове колко си ужасен, все едно не си изключително зъл. Искаш да се страхуваме…

Очите на Стоманеното сърце се разшириха.

— … понеже можеш да бъдеш наранен само от някой, който не се страхува от теб — довърших аз. — Само че такъв човек не съществува, нали? Ти се грижиш за това. Дори Възмездителите, дори Проф. Дори и аз. Всички се боим от теб. За щастие, познавам някой, който не се бои от теб и никога не се е боял.

— Нищо не знаеш — проръмжа той.

— Знам всичко — прошепнах аз. После се усмихнах.

Стоманеното сърце дръпна спусъка.

Вътре в пистолета чукчето удари края на гилзата на куршума. Барутът експлодира и оловото полетя напред, призовано да убива.

Вътре в цевта то удари нещото, което бях поставил там. Тънка писалка, с копче на върха, което можеш да натиснеш. Беше достатъчно малка, за да влезе в пистолета. Детонатор. Свързан с експлозивите под краката ни.

Куршумът удари бутона и го натисна.

Кълна се, че можах да видя как протича експлозията. Всеки удар на сърцето ми сякаш траеше цяла вечност. Огънят избликна нагоре, а стоманеното игрище се скъса като хартия. Страховита червенина, която си отива с мирната красота на изгрева.

Огънят погълна Стоманеното сърце и всичко около него; разкъса тялото му, тъкмо когато той отвори уста, за да закрещи. Кожата се смъкна, мускулите изгоряха, органите бяха накълцани. Издигна поглед към небето, унищожен от вулкана от огън и вихър, който се разтвори под краката му. В тази нищожна частица от мига Стоманеното сърце — най-великият от всички Епични — умря.

Можеше да бъде убит само от някой, който не се страхува от него.

Той натисна спусъка.

Той предизвика детонацията.

И както показа арогантното му и самоуверено презрение, Стоманеното сърце не се страхуваше от себе си. Може би той беше единственото живо същество, което не се боеше.

Нямах време да се усмихна в този замръзнал момент, но въпреки това го усетих, когато огънят дойде за мен.

Гледах менящата се окраска от червено, оранжево и черно. Стена от огън и разрушение. Гледах я, докато изчезна. Остави черен белег на земята пред мен около широката пет крачки дупка — кратерът на експлозията.

Гледах всичко това и установих, че все още съм жив. Признавам, че беше най-объркващият момент в живота ми.

Зад мен някой простена. Завъртях се и видях Проф да присяда. Дрехите му бяха залети с кръв и имаше няколко драскотини по кожата, но черепът му си беше цял. Дали бях сбъркал степента на нараняванията му?

Проф протягаше ръка напред с разперена длан. Тензорът му бе разнищен.

— Искри — каза той. — Още 3–4 сантиметра или малко повече и нямаше да мога да го спра.

Прокашля се в юмрука си.

— Ти си слонце с късмет.

Докато говореше, порязванията на кожата му се събираха и зарастваха. Проф е Епичен , казах си аз. Създал е енергиен щит, за да блокира експлозията!

Едва се изправи на крака и огледа стадиона. Няколко войници от Правоприлагането бягаха, след като го видяха да става. Явно не искаха да имат нищо общо със ставащото в центъра на игрището.

— От… — попитах аз. — Откога?

— От Злочестие — отговори Проф и изпука с врата си. — Мислиш ли, че обикновен човек би могъл да издържи срещу Стоманеното сърце колкото мен тази нощ?

Не, разбира се.

— Изобретенията са фалшиви, нали? — продължих аз и постепенно го осъзнавах. — Ти си надарител. Предал си ни способностите си. Екраниращи способности във формата на якета, лекуващи способности във формата на болконтрола, разрушителни способности във формата на тензорите.

— Не знам защо го направих — каза Проф. — Жалък нищожен…

Простена, вдигна ръка към главата си, после изскърца със зъби и изръмжа.

Смаяно отстъпих назад.

— Толкова е трудно да се бориш с това — изрече той през стиснати зъби. — Колкото повече го ползваш… Аах!

Застана на колене и се хвана за главата. За няколко минути притихна и аз го оставих на мира, а и не знаех какво да кажа. Когато надигна глава, изглеждаше по-овладян.

— Давам го — обясни той — понеже, ако го използвам… то прави с мен това.

— Ти можеш да се бориш с него, Проф — казах аз. Струваше ми се вярно. — Виждал съм те как го правиш. Ти си добър човек. Не го оставяй да те овладее.

Той кимна, докато вдишваше и издишваше дълбоко.