Дж. Уорд - Сенките

Рейдж потръпна, докато излизаше в коридора.

- Чудя се дали не го е обзело желание да носи високи токчета.

- Ама че картинка. - Ви се показа от дупката на тавана и пое надолу по сгъваемата стълба. - Изоставено. Изнесли са се оттук.

Нищо. Не бяха открили абсолютно нищо подозрително или заплашително, никакви капани, заложени за тях, никакви бомби, никакви аларми.

Тук също нямаше и следа от лични вещи също като в дневната долу имаше купчини боклуци, но никакви дрехи, оръжия, компютри или мобилни телефони.

Двамата слязоха бързо по стълбището и прекосиха празната къща. Дематериализираха се през отворения прозорец в кухнята и се присъединиха към Фюри и Зи.

- Нищичко - заяви Ви.

Рейдж извади телефона си. Нямаше отговор на никое от съобщенията му и като се намръщи, той отново го прибра. След това бръкна в другия джоб на якето си и извади близалка... оказа се оранжева, така че я смени с такава с вкус па грозде. Лилавата хартийка се обели лесно, сякаш захарното топче нямаше търпение да се залови за работа, и той го пъхна в устата си.

- Съвсем чисто ли е? - попита Фюри. - Нещо не е наред.

Рейдж извади близалката.

- Не ме разбирай погрешно... според мен обезвреждането на бомби и смъртоносни капани е досадно, но бях готов да го направя. Просто не разбирам. Тръгват си, понеже Троу дезертира? Със сигурност им е ясно, че ще се появим веднага щом докопаме адреса от онова копеле.

Белите очи на Ви обходиха къщата.

- Пропуснали са една очевидна възможност.

- Не мислех, че Кор е толкова глупав... или мързелив. Рейдж сви рамене. - Може би са го закъсали за пари.

- Съмнявам се, че е недостиг на средства - измърмори Фюри. - Ако се съди по убийствата им в града, са добре въоръжени.

Последва бърза размяна на предложения и беше решено да се върнат и да докладват на Рот, че Троу не беше излъгал. Миг преди да се дематериализират обаче, Рейдж се обади, без да вади близалката от устата си:

- Слушайте, момчета, имате ли нещо против, ако направя малко отклонение?

- Няма проблем, ние ще отидем да докладваме - отвърна Ви.

Благодаря. Трябват ми само десетина минути.

Стисна ръцете на братята си и един по един всички се изпариха...

...ала вместо отново да приеме физическите си очертания в задния двор на старата къща на Дариъс, където Рот даваше аудиенции, Рейдж се материализира пред голяма, но далеч не толкова разкошна къща в предградията. Синьо волво комби беше паркирано на алеята и въпреки че пердетата бяха дръпнати, всички прозорци на триетажната постройка светеха.

Рейдж извади телефона си и набра един номер. Докато слушаше звъненето от другата страна, пристъпваше от крак на крак.

- Здрасти - каза, когато му вдигнаха. - Добре ли си?

- Здравей. - Неговата Мери, неговата съвършено красива и брилянтна жена звучеше особено. - Как разбра?

Начаса звярът му надигна глава, готов да разкъса всичко и всеки, който заплашваше тяхната жена.

- Какво става?

- Имаме неприятности с една от майките.

Погледът на Рейдж обходи прозорците.

- Мога ли да помогна с нещо?

- Къде си?

- Отвън на моравата ви.

- Ей сега слизам.

Рейдж затвори, след което приглади косата си, опъна якето и подръпна кожения си панталон.

Мариса беше създала „Убежището“, за да помага на жертвите на домашно насилие сред расата. Макар човеците да имаха много програми и възможности за жените и децата си, женските вампири и техните малки нямаха към кого да се обърнат, преди Мариса да отвори центъра. Тук имаше социални работници, подготвени с помощта на човешкия свят (вечерни училища или онлайн курсове), и медицински сестри под ръководството на доктор Джейн и Елена и нуждаещите се можеха да останат, без

заплащане, колкото дълго им беше необходимо, за да си стъпят на крака и да се почувстват в безопасност.

Вътре не се допускаха мъже.

Доколкото Рейдж знаеше, в момента в къщата имаше поне дванайсет жени, макар че броят им се променяше... а благодарение на пристройката „Уелесандра“, изградена с дарението на Тор в памет на обичната му първа шелан, винаги имаше предостатъчно място.

Входната врата се отвори и Мери излезе навън, затваряйки след себе си. Обвила ръце около тялото си, тя потрепери, докато прекосяваше тичешком моравата... и Рейдж трябваше да повика на помощ и последната си капчица самоконтрол, за да не стопи разстоянието между тях. Ала трябваше да уважава границите на имението.

Разтвори широко ръце и се отпусна на колене, така че, когато тя се приближи, я притисна до гърдите си и я повдигна от земята. За него тя не тежеше нищо, но, господи, колко беше жива, тялото й до неговото бе така топло, ръцете й се обвиха около врата му, уханието й го връхлетя като ксанакс 8и силно еснресо едновременно.