Дж. Уорд - Сенките

Въпреки напредналата си възраст, той беше девствен. Приписваше вината за въздържанието си на проблемите с Трез, както и на доктрините и традициите на сенките, които, както понякога му се струваше, като че ли взема прекадено на сериозно...

Леле. Толкова беше изнервен, че си говореше сам. За неща, които вече знаеше. И които дори не бяха интересни.

Продължи да обикаля из апартамента. Провери си часовника и погледна към терасата. Къде, по дяволите...

- Ти ли си?

Мъжкият глас, долетял откъм спалните, го накара да се обърне рязко. Отправи се към коридора с пистолет в ръка, но ако се съдеше по тона, едва ли можеше да очаква неприятности.

И наистина, когато зави зад ъгъла и стигна до това, което преди беше неговата спалня, откри С’Екс излегнат върху кревата; чаршафите бяха усукани около голото му тяло, до гърдите си притискаше голяма бутилка „Сирок“ 7, сякаш беше бебе.

Мислех, че си в траур - каза Ай Ем, докато прибираше пистолета.

Съм. - С’Екс вдигна полупразната бутилка. - Това са ми поените кърпички.

Нима кралицата не иска да си в Територията?

- Не особено. - Палачът махна с ръка. - Твърде смущаващо. Бива ме за чукане далеч от чужди очи, но да ме покаже пред всички? Не съм достатъчно добър. Естествено, всичко щеше да бъде простено, ако картата беше както трябва. Обаче - не.

Ай Ем се облегна на касата на вратата и скръсти ръце.

- Откога си тук?

- Откакто ти си тръгна... кога беше? Снощи? Алкохолът свърши. Кога можеш да донесеш още? Освен това искам жени.

Първият порив на Ай Ем бе да му каже да върви на майната си. Много ясно. Само че копелето му трябваше за нещо.

- Мога да го направя - отвърна той.

С’Екс затвори очи и се размърда под чаршафа.

- Кога?

- Първо трябва да свършиш нещо за мен.

Клепачите на палача се повдигнаха бавно и черните му очи проблеснаха.

- Не става така.

- Напротив.

- Да ти го начукам.

- Да ти го начукам на теб. - Ай Ем задържа погледа му, без да трепне. - Трябва да проникна в палата.

С’Екс млъкна. След това се надигна, при което чаршафът се смъкна надолу, събирайки се около кръста му. На светлината, идваща от банята, татуировките, покриващи всеки сантиметър от огромното му тяло, сякаш флуоресцираха върху тъмната му кожа.

- Не това очаквах да кажеш - измърмори той. - Не и без пистолет, опрян до челото ти.

- Това, което искам от теб, е сигурен начин да изляза от там.

- Значи, ще откраднеш нещо.

- Нуждая се единствено от достъп до библиотеката.

- В света на хората е пълно с развлекателни четива.

- И трябва да отида още сега.

Известно време С’Екс просто се взираше в него. А после се прозя като лъв, оголвайки огромни зъби, а челюстта му изпука от напрежението.

- Още сега - повтори Ай Ем.

- Палатът е затворен заради траура.

- Ти си излязъл.

С’Екс издаде неопределен звук.

- Каква информация търсиш?

- Не те засяга.

- Как ли пък не.

- Виж, трябва да отида още сега и да се върна, преди да е съмнало. Спешно е. Не го правя, само за да те дразня.

С’Екс се намръщи.

- Както казах, палатът е затворен.

- Значи, ще се наложи да ме вмъкнеш тайно.

- И защо си мислиш, че ще ти помогна?

Ай Ем се усмихна студено.

- Помогни ми да вляза и да изляза и отново ще чукаш онази твоя кралица.

- Наша кралица. Освен това, ако искам да я чукам, трябва просто да се пъхна в леглото й.

- Нима смяташ, че все още си в състояние да го направиш?

- Не ме романтизирай - мрачно каза С’Екс.

Ай Ем сви рамене.

- Все едно. Работата е там, че както стоят нещата в момента, никога няма да се добереш до Трез. Трябва да се опитам да му помогна.

Ако Селена умреше? Всички щяха да го загубят. Мамка му, нали го беше видял как изскочи от онази болнична стая и се втурна по коридора, допрял пистолет до слепоочието си, готов да натисне спусъка.

С’Екс дълго се взира в него.

- Какво става, по дяволите?

- Казвам ти го в прав текст. Интересите ни съвпадат. Не искам брат ми да умре, ти - също не го искаш. Когато всичко свърши, отново ще се разправяме за това, какво ще стане с него, но точно сега двамата с теб трябва да му помогнем да преживее една криза.

Какво по-точно разбираш под „криза“?

Ай Ем извърна поглед.

Някой, който му е близък, е болен.

Но не самият той?

Ис.

Ти?

- Да ти изглеждам болен? - Ай Ем отново срещна очите на екзекутора. - Виж, и на двамата ни е трудно да го контролираме. Да не мислиш, че ми е приятно да ти се доверя? Ако имаше какъвто и да е друг начин, щях да опитам с него. Ала както знаеш от личен опит, принудени сме да се оправяме с това, което животът ни поднесе. А аз се нуждая от проклетата библиотека.