Дж. Уорд - Сенките

- Мисля, че си прав - каза тя най-сетне.

Трез изпусна дъха си с облекчение. Слава богу, беше се вързала...

- Най-добре е да си вървиш.

- Какво?

- Докато не можеш да бъдеш откровен, ще е най-добре да стоиш надалеч от мен. Защото лъжеш или себе си, или мен. И в двата случая трябва, както биха се изразили братята, да се стегнеш.

Той поклати глава.

- Леле. Не така си представях, че ще се развият нещата.

- Нито пък аз.

- Окей. Ами добре.

Докато тя се взираше в него, в стаята сякаш не остана никакъв въздух. Поне що се отнасяше до Трез.

Той се прокашля.

- Мамка му... Ами тогава ще си вървя.

Излезе навън, използвайки вратата, която отвеждаше в коридора, защото не искаше да рискува да се натъкне на доктор Джейн или Елена в стаята за прегледи.

Защото точно това му трябваше в момента - публика.

За щастие, Ай Ем бе отишъл да нагледа какво става в „сЕнКи“, „Желязната маска“ и „Сал“. Брат му бе последният, когото искаше наблизо точно сега.

Прекоси коридора с бърза стъпка и поспря, преди да прекрачи през стъклената врата на офиса. Когато не чу гласове, надзърна предпазливо. Празно.

Бинго.

Мина през складовото помещение и излезе в коридора, без да срещне никакви пречки. Изтича до стълбището. Въведе кодовете. Изкачи стъпалата. Отвори безмълвно вратата под стълбището.

Някой чистеше с прахосмукачка в библиотеката, което не го изненада. Същото обаче не можеше да се каже за липсата на братята където и да било. Обикновено по това време на нощта онези, които не бяха дежурни, се размотаваха из билярдната. Гледаха телевизия. Играеха билярд. Пиеха.

Грез се възползва от необяснимото опустяване и се отправи към барчето. Поспря за миг, оглеждайки възможностите пред себе си, и си избра бърбън. И водка. И бутилка шардоне, която си стоеше, неохладена, върху гранитния плот.

Все едно имаше значение с какво ще се налива.

Без проблем изкачи голямото стълбище и изобщо не се учуди, когато завари кабинета на Рот празен - кралят прекарваше по-голямата част от нощите в срещи с поданиците си. Пое към коридора със статуите, но свърна, преди да стигне до тях, и отвори вратата към стълбището, отвеждащо до третия етаж.

Покоите на Първото семейство бяха скрити в нещо като трезор, ала неговата стая и тази на брат му бяха на открито, просто две обикновени врати една до друга.

Въпреки спора със Селена, нямаше да избяга в „Комодор“. Искаше да е наблизо, в случай че тя...

Е, да.

Затвори се в стаята си, подреди трите си приятелчета върху нощното шкафче и запали лампата. Кадифените завеси бяха дръпнати; той ги остави така и се отправи към банята, като се събличаше. Пусна душа, без да пали осветлението. Не изгаряше от желание да срещне погледа си в огледалото.

Изчака мраморната ниша да се напълни с пара, преди да пристъпи в нея - и така вече бяха му се струпали предостатъчно некомфортни неща.

Сапун - навсякъде. Изплакване - навсякъде. Шампоан - по главата, следван от балсам. Самобръсначка - по челюстта, брадичката, бузите.

След това се избърса и се върна гол в леглото.

Пъхна се под завивките по навик, изключвайки старателно всяка мисъл и се остави на навика, благодарение на който можеше да се напие дори легнал. Свали капачката на водката, отпи голяма глътка и изскърца със зъби, когато тя изгори гърлото и вътрешностите му.

Как, по дяволите, нощта беше свършила по този начин?

* * *

Ай Ем нямаше никакво намерение да си губи времето със „сЕнКи“, „Желязната маска“ или „Сал“. Майната им. И в трите заведения имаше предостатъчно компетентни служители, за да се погрижат за бизнеса. Беше излъгал брат си за това, къде отива, защото не искаше Трез съвсем да изперка.

Материализира се на терасата на апартамента им, погледна часовника си и влезе вътре. Запали част от осветлението, надникна в хладилника, макар да знаеше, че в него няма нищо, и отвори няколко шкафа.

Не беше ял от... откакто си беше тръгнал от „Сал“ предишната нощ. А не беше пил кръв от... мамка му, дори не помнеше откога.

Вероятно трябваше да направи нещо по въпроса, по истината бе, че мисълта за вена изобщо не го привличаше. Не че не оценяваше и уважаваше Избраницата, която се грижеше за него и брат му. Просто не си падаше особено по това, да смуче от китката на жена, която изобщо не познава. Да, да, дълг и всичко останало.

Очевидно той беше много повече сянка, отколкото брат му.

В тяхната култура всеки подобен физически акт беше свещен. Което бе кофти, защото биологическата нужда го заставяше да пие кръв около шест пъти в годината и всеки път беше изпитание за самодисциплината му... и то не защото искаше да изчука онази, която използваше.