Дж. Уорд - Сенките

Въпросът, който му беше задала, увисна като физическо присъствие между тях.

- Е? - попита тя. - Дойде ли... времето?

Гласът й трепереше и Кор вдигна ръка, за да разтърка лицето си. За разлика от нея, той беше облян в светлина, а не искаше тя да може да го види. Ако и така беше притеснена, видът му нямаше да помогне.

- Кор.

- Не съм животно.

- Моля?

- Никога не бих те... взел в сегашното ти състояние. Това би било животинско.

Тя си пое дъх толкова дълбоко, че той го чу въпреки пращенето на пламъците. И не за първи път усети, че ненавижда положението, в което я беше поставил. Държеше я в ръцете си с онова, което беше открил, принуждаваше я да бъде тук с него, караше я да идва отново и отново, макар да беше очевидно, че сама никога не би избрала да го стори, и въпреки факта, че то я излагаше на опасност.

Също като него, Братството на черния кинжал не прощаваше на враговете си. А според Древните закони връзките с изменници се наказваха със смърт.

А това, че миналата есен той и копелетата му бяха простреляли Рот в гърлото, определено ги поставяше начело в списъка с изменниците.

- Девет месеца - каза тя.

- Какво?

- Откакто се срещаме.

Мислите му се върнаха към началото, когато тя му бе дала да пие от китката си под онова дърво. А после, когато бе свалил оръжията си и се бе качил в колата й. Беше я целунал...

- Възбуден ли си? - попита тя.

Кор потръпна, тялото му се раздвижи, сякаш надарено със собствена воля, и хълбоците му подскочиха, преди да успее да им попречи.

- Е? - прошепна тя.

- Наистина ли искаш да ти отговоря?

- Нали те попитах.

- Да.

Възцари се мълчание.

- Съгласяваш се, че те попитах?

Кор отпусна ръка и се загледа в сумрачния ъгъл, давайки й възможност да си спомни с кого точно говори.

- Мисля, че трябва да сменим темата.

- Отговори ми.

- Вече го направих.

По звука, изтръгнал се от гърлото й, разбра, че преглъща с усилие. Изобщо не се разкая, че я бе накарал да се почувства неловко. След всички тези нощи, в които се бяха срещали (обикновено по два пъти в седмицата), никога не бе довел нещата до следващото ниво. Поне не и докато тя беше с него.

Когато останеше сам със спомена за нея? Тогава правилата бяха различни.

В този миг обаче смяташе, че границата, която твърдо възнамеряваше да прекрачи един ден, изобщо не трябваше да бъде доближавана. И си казваше, че е така заради бременността й.

Естествено, че беше заради това...

- Искам да видя.

Кор се намръщи и погледна към прозорците. Беше дръпнал пердетата. Копелетата му бяха отишли да се бият и щяха да се върнат в главната къща на имението едва малко преди зазоряване. Ала на бойното поле се стигаше до наранявания, за които понякога трябваше да се погрижат далеч от задните улички на Колдуел...

Я чакай малко. Нямаше да си събуе панталона. Така че този анализ беше ненужен.

Кор стана, отказвайки да стигне по-надалеч от твърдата убеденост, че не иска да се разголва пред нея.

- Трябва да приключим тази среща още сега.

- Защо? Бих искала да те видя. Струва ми се съвсем простичка молба.

Как ли пък не, помисли си той.

- И защо би искала подобно нещо?

- Мислех, че желаеш да правиш секс с мен. За какво иначе е всичко това?

Кор се приближи до нея, гневът му се надигаше... също като горещината във вените му. Сложи ръце върху облегалките на стола и се приведе към нея, принуждавайки я да се облегне назад.

- Възнамерявам - сопна се той, - когато настъпи моментът, да ти спестя гледката. Така че не виждам как, ако ти покажа каквото и да било, би ти помогнало в онова, което ще бъде сторено с теб.

Вълната на гняв, която изригна от нея, го хвана неподготвен. Тя беше показвала страх. Вежливост. Учтива сдържаност, която го караше да я уважава толкова силно, колкото я желаеше.

Ала това беше нещо ново.

- Какво те измъчва? - попита я. - Какво те е направило такава?

Без предупреждение и с учудваща сила, тя го блъсна настрани и скочи от стола.

Приближи се до огнището и започна да крачи напред-назад, а чувствата й бяха такива, че въздухът около нея трептеше.

Най-сетне спря пред пламъците и сложи ръце на кръста си, сякаш спореше с него.

- Сестра ми умира.

Кор изруга.

- Съжалявам.

- Животът й свършва. - Лейла отпусна ръце върху издутия си корем. - Никога не съм имала любовник. Въпреки тази бременност имам чувството, че съм девствена.

Кор се отпусна върху облегалката на креслото. По-скоро рухна върху нея. Първо, мразеше да мисли за това, как тя беше забременяла. И второ...