Антъни Райън - Огнената кралица

Онзи сви рамене и отиде до вратата в дъното на коридора. Ключовете му задрънчаха, докато отключваше. Алуциус му благодари с поклон и влезе.

За времето на своето затворничество аспект Дендриш Хендрал беше загубил може би половината от прословутото си тегло, но все още бе значително по-дебел от повечето хора. Поздрави Алуциус с обичайното си въсене и липса на официалности. Малките му очички бяха присвити и блестяха в светлината на единствената свещ в нишата над леглото му.

— Надявам се, че си ми донесъл нещо по-интересно от миналия път.

— Мисля, че да, аспект. — Алуциус взе торбата от Двайсет и седем, бръкна в нея и измъкна голям том със заглавие, щамповано в златно върху кожената подвързия.

— „Заблуди и вяра — прочете аспектът, щом взе тома. — Природата на богопоклонничеството“. Носиш ми собствената ми книга?

— Не точно, аспект. Предлагам ви да надникнете вътре.

Дендриш отвори книгата и очичките му се взряха в текста, надраскан на заглавната страница, който Алуциус знаеше, че гласи: „Или «Надутост и надменност — природата на знанието на аспект Хендрал»“.

— Какво е това? — попита аспектът.

— Намерих го в дома на лорд Ал Аверн — каза Алуциус. — Помните го, без съмнение. Наричаха го Лорд на мастилото и свитъка, заради научните му постижения.

— Постижения ли? Той беше аматьор, обикновен подражател на великите таланти.

— Е, той казва много неща за вашите таланти, аспект. Критиката му на вашия трактат върху произхода на алпиранските богове е особено прочувствена и доста елегантно формулирана, бих казал.

Хендрал запрелиства книгата и я отгърна на глава, щедро украсена с изящния почерк на покойния лорд Ал Аверн.

— „Просто повтаря Карвел“? — прочете аспектът с яростно стържещ глас. — Тази празноглава маймуна обвинява мен в липса на оригиналност!?

— Предположих, че може да го намерите за забавно. — Алуциус се поклони пак и тръгна към вратата.

— Чакай! — Хендрал хвърли предпазлив поглед към стоящия отвън свободен меч и се надигна на крака, не без затруднение. — Със сигурност имаш някакви новини.

— Уви, нещата не са се променили след последното ми посещение, аспект. Лорд Дарнел издирва сина си сред пепелищата на своето велико престъпление, ние чакаме вести за славната победа на генерал Токрев при Алтор и също толкова славното завоевание на Мелденейските острови от адмирал Морок.

Хендрал пристъпи по-наблизо и заговори с едва доловим шепот.

— Ами инструктор Грейлин? Още ли няма вест от него?

Всеки път задаваше този въпрос и Алуциус вече се бе отказал от опитите си да разбере причината за такъв интерес към склададжията на Шестия орден.

— Никаква, аспект. Също като миналия път.

Колкото и да е странно, този отговор сякаш винаги вдъхваше увереност на аспекта. Той кимна, седна на леглото си и отпусна пръсти върху книгата. Не вдигна поглед, докато Алуциус излизаше от килията.

Както винаги, аспект Елера се оказа пълен контраст на своя брат по вяра. Когато вратата се отвори, тя се усмихна, стана и протегна тънките си ръце за поздрав.

— Алуциус!

— Аспект. — Винаги му беше трудно да скрие запъването в гласа си, щом я видеше, облечена в тази мръсна сива роба, която не му бяха позволили да смени, със зачервен и протрит от оковите глезен. Но тя винаги се усмихваше и неизменно бе радостна да го види.

— Донесох ви още мехлем — каза той и остави торбата на леглото. — За крака ви. Има една аптека на Говедарския път. Изгоряла, естествено, но собственикът явно е бил достатъчно предвидлив да скрие част от стоката в мазето.

— Изобретателен сте както винаги, драги. Моите благодарности. — Тя седна, бръкна в торбата и извади малка керамична кутийка с мехлем. Свали капачето и подуши съдържанието ѝ. — Масло от кор и мед. Отлично. Ще свърши чудесна работа. — Потършува още малко и намери книгите. — Мариал! — възкликна радостно. — Някога имах пълен комплект. Сигурно са минали двайсет години, откакто го четох за последно. Толкова си добър към мен, Алуциус!

— Правя каквото мога, аспект.

Тя остави книгата и вдигна очи към него. Лицето ѝ бе толкова чисто, колкото позволяваше оскъдната ѝ дажба вода. Лорд Дарнел беше дал особено подробни инструкции относно нейното затворничество, като резултат от съвсем не ласкателните ѝ думи при първото му и единствено посещение тук. Ето защо, докато аспект Дендриш бе подложен единствено на жестокостта на безразличието и строгата диета, аспект Елера беше окована към стената с верига, която ограничаваше движенията ѝ само до две-три стъпки. Досега обаче Алуциус не бе чул от нея и дума на оплакване.