Кен Сколс - Ридание

Кметът изчака тълпата да се укроти.

— Днес научих, че в папския летен дворец епископ Орив е провъзгласен за папа на андрофрансинския орден и крал на Уиндвир. Негово светейшество заповядва всички андрофрансински ресурси и служители да се съберат при него, за да се хвърли светлина над тази огромна трагедия. Освен това изпраща указ за отлъчване на Деветте горски дома и свещено запечатване.

Неб затаи дъх. Отлъчването беше практика от Стария свят, пренесена благодарение на мъдростта на П’Андро Уим. Тя прекъсваше всякакво родство и обявяваше потърпевшия за враг на светлината. Беше използвана само няколко пъти, и то като инструмент за налагане на волята на папата. Но по време на ересите се ползваше и като претекст за обявяване на война.

Запечатването бе излязло от употреба преди повече от хиляда години. Преди това, веднъж на седем години, папата обявявал Уиндвир за затворен за света в продължение на цяла година. Тази мярка била използвана два пъти по време на схизми. Една година в изолация можеше да потуши много спорове. Налагало се от Сивата гвардия. В началото нарушителите се убивали, а в по-късните периоди само се наказвали с изгонване.

Значението на тези документи беше очевидно за Петронус.

— В летния дворец има сиви гвардейци — промърмори тихо той. — Но не много. Няма да са достатъчно, за да приложат тази заповед.

Кметът продължи.

— Заради родството си с Уиндвир лорд Сетберт, надзорник на ентролузианските градове-държави, се е съгласил да помогне за изпълнението на запечатването. Негово светейшество папата призовава всички градове в близост до Уиндвир да се подчинят и да окажат съдействие.

Неб огледа тълпата за реакции. Погледна и Петронус. Лицето на стареца беше неразгадаемо. Кметът се смъкна от коритото, а никой не помръдваше.

Накрая някой заговори и Неб се изненада. Това беше неговият глас, ясен и отчетлив.

— Аз не съм човек, който ще остави родствениците си непогребани — обяви той.

И когато го каза, нямаше как да не мисли за брат Хебда.

Рудолфо стоеше сам в сянката на една ела и размишляваше. По ръкава и ботуша му имаше кръв, но тя не бе негова. Беше убил един омагьосан сапьор предната вечер, когато пробиха периметъра. Хората му бяха притиснати, но удържаха. Беше загубил трима съгледвачи за една нощ — трима.

Грегорик се доближи и приседна.

— Генерал Рудолфо.

Рудолфо кимна.

— Грегорик. Какво мислиш?

Капитанът поклати глава.

— Не знам.

Птицата бе пристигнала преди два часа и донесла вести за новия папа и указа за отлъчване. Рудолфо незабавно бе изпратил съобщения до Ли Там и седмото си горско имение. Когато приключи, началникът на разузнаването му донесе още лоши вести.

— Научихме, че още две бригади с пехота са тръгнали насам от делтата. Пилос и Тюрам също изпращат контингенти.

Затова Рудолфо се измъкна от лагера и отиде в гората, за да помисли. Разбира се, знаеше, че Грегорик, все още омагьосан от сутрешния патрул, го следва от разстояние. След като бе изчакал достатъчно, капитанът бе постъпил както винаги — бе седнал до приятеля си.

Рудолфо въздъхна.

— Мисля, че трябва да се изтеглим и да обмислим нова стратегия. Този нов папа размести фигурите на дъската.

— Аха — съгласи се Грегорик. — Все още имаме време. Няколко дена. Ще сторим каквото можем и после ще разделим армията.

Рудолфо кимна.

— А аз трябва да отида на друго място.

Утре Рудолфо щеше да тръгне с личния си отряд съгледвачи към летния папски дворец, за да преговаря с новия папа. Скитащата армия щеше да се изтегли към горите и да чака генералът да я призове отново.

За първи път от седмица Рудолфо се зачуди дали ще успее да постигне победа.

Коридорите на седмото горско имение бяха дълги и широки, с дървени подове и ламперия, украсени с дебели копринени килими и портрети в рамки. По време на краткия си престой Джин Ли Там бе разгледала, доколкото можа, къщата и откри съвсем малко заключени стаи в четириетажната постройка. Повечето помещения бяха обширни, включително тези на прислугата, и бяха снабдени с течаща вода, загрявана в котел и движеща се по медни тръби. Още един дар от андрофрансините.

Обиколи по-голяма част от имението още през първия ден. Но този път се насочи към етажа, който бе избегнала в началото. Качи се по широкото стълбище направо на четвъртия етаж.

Там, в края на късия коридор, се намираха двойните врати на семейните покои.