Кен Сколс - Ридание

Огледа стаите на децата. Имаше много, повечето празни, с изключение на една. Стая на малко момче с разпилени играчки и малък сребърен меч, висящ над леглото. На стола лежеше размотан тюрбан, а изпод леглото се подаваше малък ботуш.

Стаята беше почистена старателно, но очевидно никой не я ползваше от много време.

Една тъмна, незаключена врата бележеше покоите на Рудолфо. Апартамент, свързан със съседния чрез баня. Тя също беше впечатляваща. Миришеше на лавандула и в центъра имаше голям, кръгъл мраморен басейн. На тавана бе монтиран златен душ, от който висяха шнурове със златисти пискюли, за да може къпещите се да го пускат.

Джин прекоси стаята, докосвайки ръба на басейна. Мраморът беше студен.

От другата страна имаше подобен апартамент, но с по-меки цветове. Ако волята на баща ѝ си останеше същата, въпреки папския указ, не след дълго тя щеше да се пренесе тук от покоите за гости като булка на Рудолфо.

Винаги бе знаела, че един ден по волята на баща си ще бъде свободна да си търси партньор — дали по любов, или по сметка, или щеше да се омъжи стратегически, за да осигури интересите на клана Ли Там. Някои от сестрите ѝ бяха избрали да останат вкъщи. Ако зависеше от нея, тя нямаше нито да се омъжи, нито да остане. Вместо това мечтаеше да посети местата, които иска, а не тези, на които я изпращаше баща ѝ.

Посегна и докосна дебелия юрган, сгънат в края на огромното легло.

Определено това бе едно от местата, които искаше да посети. Древните горски островчета сред Прерийното море и техните крале — обвързани с миналото си и с наследството на Ксум И’Зир. За това свидетелстваха мъчителите и изкупителната им работа. Все пак предците на Рудолфо бяха смесили ритуала на черната кръвна магия с мистичните учения на Т’Ерис Уим, по-малкия брат на П’Андро, който за известно време бе ръководил сектата, преди франсинското движение да я възприеме като своя основа.

Да, определено искаше да посети това място. Но дали би избрала да остане тук?

По-скоро не. Ако имаше право на избор, щеше да прекара известно време във Великата библиотека, да обиколи покрайнините на Изпепелената пустош и да отплава на юг към каналните острови.

Вместо това беше тук, в сянката на новата библиотека.

Разбира се, всичко зависеше от указа за отлъчване и неговите последици… и от желанията на баща ѝ. Беше сигурна, че той ще ревизира стратегията си и ще изпрати птица. Но първото съобщение бе от Рудолфо.

„Не обръщай внимание на указа на този папа. Отивам да се оправя с него. Стой при Исаак.“ Думата „при“ беше леко наклонена, така че ѝ се придаваше значение на „близо“ и сочеше за голяма важност.

Тя се усмихна. Имаше и друг код. Беше прост и неочакван, втъкан в бележката с шифъра на банката. „Отново ще танцувам с изгрева.“

Джин Ли Там чу куцукане в коридора и се доближи до вратата.

— Лейди Там? — разнесе се металически глас.

Тя подаде глава.

— Тук съм, Исаак.

Металният човек спря и се обърна. Още носеше расо, дълго и тъмно.

— Дойдох да се сбогуваме.

Това я смая.

— Как така?

Той примигна.

— Заминавам за летния папски дворец.

Стой при Исаак. Близо до него, защото е важно.

— Не мисля, че лорд Рудолфо би разрешил.

От радиатора на мехослугата излезе пара.

— Знам. Сутринта ми изпрати съобщение. Но въпреки инструкциите му съм принуден да се подчиня на папата. Аз съм собственост на андрофрансините, това е заложено в пластините ми за поведение.

Джин се вгледа в очите му с надежда да открие съзнание, което знаеше, че не съществува. Но от сълзите в тях заключи, че той разбира поне част от случващото се. Ако това механично чудо бе разрушило Уиндвир със собствените си думи, какъв ли риск представляваше за останалите андрофрансини?

Другата част от уравнението нямаше да го притеснява изобщо. Щеше да я приеме, дори да я пожелае с надеждата, че ще отнеме част от вината, която го потискаше на всяка стъпка. Джин се съмняваше, че дори надеждата за възстановяване на библиотеката е достатъчно силна, за да повдигне подобен тежък товар.

Рудолфо ѝ бе казал да стои при Исаак.

Но не думите му я накараха да действа. Не. Точно другата част на уравнението изпрати Джин Ли Там по стълбите, за да опакова малкото си вещи и да тръгне с този метален човек, който беше мечът на Сетберт, прерязал гърлото на града.

Не се притесняваше, че някой може отново да използва Исаак по този начин. Беше сигурна, че той няма да го позволи. Но съществуваше и другата страна.