Кен Сколс - Ридание

Помпозното лайно му бе изпратило бележка три дена преди папския декрет. Рудолфо трябваше да е подготвен за нещо подобно.

„Ще платиш за стореното“, гласеше тя. Можеше да се възприема по много начини, но той знаеше, че в основата си се отнася за лейди Джин Ли Там. Наложи се да мине известно време, преди шпионите да отнесат вестта на надзорника. Основно защото единственият мъчител, с когото разполагаше Рудолфо, трябваше да привърши с променянето на каузата им. Когато това стана, с най-голямо удоволствие ги прати при Сетберт, за да обяви годежа си с Джин Ли Там.

Може би и това беше грешка.

Горите и прерията се ширеха пред тях и те препускаха на север, спираха само когато се наложи. Тесният път — по-скоро пътека, минаваше през няколко разпръснати поселища, но ездачите ги подминаваха приведени, съсредоточени в планините на хоризонта.

След един завой от небето се спусна бяла птица и кацна в мрежата на Рудолфо. Той вдигна ръка и останалите спряха. След петнайсетина минути се появи лейтенант Алин, челният съгледвач.

— Напред има андрофрансински керван — обясни мъжът и посочи възвишението, което пътят заобикаляше. — Повечето вървят пеша. Има само няколко каруци.

Рудолфо поглади брадата си.

— Въоръжени ли са?

Съгледвачът кимна.

— Пазят ги няколко стражи, но не са в сиви униформи. Явно идват от Пилос или Тюрам.

Пътуваха към двореца, в подчинение на папската заповед.

— Много добре. Аз тръгвам напред. Ти ела с мен. — Хората му го изгледаха несигурно, но не бяха изненадани. — Другите да ни следват от разстояние.

Рудолфо потегли и лейтенант Алин го последва. Докато яздеше, посегна под наметалото и разхлаби меча в ножницата.

Когато заобиколиха възвишението, Рудолфо вдигна ръка за поздрав. Огледа каруците и възрастните мъже в протрити роби. Прецени шепата стражи и изсвири с уста една мелодия от химна на Скитащата армия, така че Алин да го чуе. Лейтенантът кимна бавно.

— Времената са лоши за поклонничество — обърна се Рудолфо към приближаващия страж. — Разполагам с половин отряд съгледвачи и ви предлагам ескорт, ако пътувате в подчинение на папската заповед.

Наемникът, който яздеше уморен стар кон, избута металния си шлем и се почеса по главата.

— Облечени сте като горянски съгледвачи.

Рудолфо кимна.

— Така е.

— По-добре си вървете по пътя. Вече нямаме родство с горяните. — Той махна към андрофрансините, които се бяха надигнали и ги зяпаха. — Особено тези.

Рудолфо също ги изгледа.

— Наистина ли?

Мъжът понижи глас.

— Аз към стражник от тюрамската библиотека на половин дажба и половин заплата, натоварен съм да закарам тези старци в новия им дом. Не се интересувам от политика и родство. Според слуховете Сетберт е унищожил Уиндвир със заклинание.

— Така е — потвърди Рудолфо. — Видях го с очите си.

— Но указът за отлъчване е срещу горяните и техния крал… проклетия Рудолфо.

Рудолфо сви рамене.

— На какво ли да вярва човек вече? — Той хвърли поглед към останалите стражници, които също започнаха да се приближават. — Все пак ми се виждате малко за опасностите напред.

Изражението на наемника го накара да се усмихне.

— Каква опасност?

Рудолфо се надигна на седлото и посочи на север и изток.

— Онези храсталаци са на брега на Първата река. Пътят върви на около две левги от нея. Това са земи на блатните.

Стражникът кимна.

— Аха. Мислехме да избегнем патрулите на блатния крал през нощта.

Рудолфо се отпусна на седлото.

— Може да успеете. А може би няма. — Той сви рамене. — Предлагам себе си и моя половин отряд от горянски съгледвачи. Ако се притеснявате от папския указ, може да яздим малко по-встрани.

Един възрастен андрофрансин се отдели от групичката и тръгна към тях.

— Какво става, Хамик? — Човекът носеше просто расо, но Рудолфо забеляза пръстена му.

— Ти си архикнижовникът на тази мисия — отбеляза той.

Старецът кимна.

— Казвам се Сирил. От тюрамското абатство. Приличаш ми на горянин.

Рудолфо кимна и се поклони с лека усмивка.

— Със сигурност е така.

— Предлага да се присъедини към нас — намеси се стражът. — Твърди, че разполага с половин отряд съгледвачи.

По лицето на архикнижовника се изписаха поне три емоции. Първо, изненада. После гняв. След това тревога. Това са единствените емоции, които властват напоследък, каза си Рудолфо и добави собствените си думи към тези на наемника.

— И аз съм тръгнал към летния папски дворец, за да разговарям с папата за унищожението на Уиндвир. Знам за отлъчването, но съм уверен, че въпросът ще се разреши мирно с течение на времето. — Той потупа дръжката на меча си. — Междувременно ви предлагам оръжието си и това на моите хора в защита на истинските деца на П’Андро Уим. Ако предпочитате, можем да яздим настрани от вас.