Кен Сколс - Ридание

„Той използва собствената ви светлина срещу вас, скъпи братовчеде — гласеше кодираната бележка. — Един метален човек изрече думите на Ксум И’Зир и довърши делото на кралете магове.“

Това не го изненада. Повечето страняха от Деветте гори заради древните им връзки, макар че уж имаха родство с мнозина. Но това родство бе под сянката на отминало предателство. Първият Рудолфо бе побягнал от Стария свят с жените, децата и бандата си от пустинни разбойници, за да се скрие в далечния север. Но бе побягнал, преди кралете магове да стоварят гнева си над земята. Според някои легенди дори беше предал П’Андро Уим и неговите книжовници заради убийството на седмината синове на Ксум И’Зир в Нощта на прочистването, като разкрил местоположението им на кралете магове. Заради това И’Зир го предупредил за предстоящата гибел и му дал време да се измъкне в Новия свят.

Крушата не пада по-далече от дървото.

Чу тихо покашляне зад гърба си и се обърна.

— Да?

Един стар капитан от сивите гвардейци, който трябваше да се пенсионира отдавна, но бе останал да обучава новобранците, стоеше в центъра на помещението.

— Имаме още новини, отче.

Истински порой от новини. Птиците идваха една след друга, носеха различни панделки според обичаите на родството. Червено за война. Зелено за мир. Бяло за родство. Синьо за запитване.

— Какво е този път, Гримлис?

— Скитащата армия се е оттеглила.

— Отстъпват ли?

Капитанът поклати глава.

— Изчезнали са през нощта.

Папата кимна.

— Какво друго ни казва Сетберт?

— Конкубината му е преминала при горяните. Ли Там одобрява подобен съюз.

Ето това беше изненадващо, дори обезпокоително. След унищожаването на Уиндвир кланът Ли Там държеше основното богатство на ордена. Може би Влад Ли Там е одобрил бягството ѝ, преди да разбере за указа за отлъчване.

— Много добре. Изпрати ми птичаря. — Обичайно щеше да натовари с подобна задача секретарите си, но те бяха денонощно заети с инвентаризацията на двореца и осигуряването на припаси, за да може оцелелите андрофрансини да се приберат.

Капитанът кимна.

— Ще се погрижа.

Папа Непоколебим се върна на бюрото, извади един лист и натопи иглата в мастилницата.

Привърши съобщението, когато се появи птичарят, носещ най-силната и бърза птица. Папата издърпа сив конец за спешност от траурния си шал и привърза бележката.

— За клана Ли Там.

След като птичарят се оттегли, папа Непоколебим Първи се върна на балкона и зачака. Когато видя как соколът размаха крила и се понесе към небето, челюстите му се стегнаха.

„Аз съм папа.“

Поклати глава, влезе в кабинета и затвори вратите, за да се скрие от следобедното слънце.

Блатните грабители нападнаха бързо и внезапно. Камъните от прашките им свалиха един от наемниците и двама андрофрансини, преди горянските съгледвачи да достигнат позицията им.

Един камък изсвистя покрай главата на Рудолфо и той измъкна меча си, подсвирвайки. Двама от хората му скочиха от конете и посегнаха към пазвите си. Претърколиха се на земята и използваха прахчето за миг. Рудолфо успя само да зърне как лизват дланите си, преди да се стопят във вечерните сенки. Чу стърженето на стомана по кожа и завъртя коня си към грабителите. Вдигна меча и го размаха.

— Пазете се! — извика към кервана и препусна. Хората вече се грижеха за ранените, но на пръв поглед поне един нямаше да оцелее. Рудолфо оцени обстановката на едно примигване и последва хората си в боя.

Двама омагьосани и трима конници освен него… срещу кой знае колко нападатели?

Все още не беше съвсем тъмно и бе изненадан, че блатните са излезли толкова рано. Обикновено предпочитаха да атакуват под прикритието на мрака. Чу викове и шум от борба напред и пришпори коня си. Видя рехавата редица от раздърпани мъже, облечени в миризливи парцали. Рудолфо изсвири три строфи от Четирийсетия химн на Скитащата армия и тръгна надясно, а другите конници завиха наляво. Двамата омагьосани съгледвачи, които се намираха под въздействието на прахче от счукани корени, стояха отзад и избягваха боя, докато не чуха финалните акорди на химна.

Рудолфо не се бе сблъсквал с блатни от години. Понякога излизаше да ги накаже, както повеляваше родството. Блатният крал беше войнствен и изпращаше грабителите отвъд пределите на владенията си, когато му скимне. Те нападаха някое малко селище или отдалечена ферма, погребваха убитите и се оттегляха в блатата си в подножието на Драконовия гръбнак.