Кен Сколс - Песнопение

Гледката го бе зашеметила.

Пристанаха на старите кейове на Уиндвир, където беше достатъчно дълбоко за „Родствената акула“. Железните кораби — тези, които не бяха тръгнали с Чарлс към Изпепелената пустош и Санкторум лукс — трябваше да изостанат на левги назад, защото дълбоките им килове опираха в дъното на реката, която вече не се чистеше от андрофрансините.

Щом слезе на брега, той затича към шатрата, а невидимата стена се разтваряше пред него. Краката му бяха нестабилни от дългото плаване, но като видя бедствения флаг на Деветте гори, се разбърза.

Сега стоеше напълно смаян. Влезе в палатката, когато Петронус падна и подритна за последно. След това направо се зашемети, когато жената — наречена Рия — възкреси мъртвия папа, а после излекува сина му.

Рае Ли Там му бе казала, през един от по-съзнателните си периоди, докато кръвните магии я поглъщаха, че не знае лек. Бе прекарала последните си дни да преглежда скромната библиотека, с която разполагаше. Беше изготвила и списък с книги за Чарлс, когато стигне до Санкторум лукс. Но Рудолфо си даваше сметка, че шансовете да се открие лек са малки. Да пропътува такова разстояние без резултат и накрая да му го дадат наготово. Не беше честно. Знаеше, че това е кръвна магия — нямаше какво друго да е. Само сделка в Долните земи можеше да даде такова могъщество. Жената бе излекувала и спасила живота на сина му по някакъв начин и по необяснима причина.

И на каква цена? Спомни си тръбите за кръв. Миризмата на смърт и писъците на хората под ножа.

Докато гледаше как жена му прегръща бебето, коленичила на пода, мащабът на следобедните събития се стовари отгоре му и му се прииска да седне, но се сдържа. Отвори уста да заговори, ала жената го изпревари.

— Лорд Рудолфо — поклони се леко тя. — Бъдете свидетел, защото след време ще трябва да разкажете за този ден.

Той примигна и не отговори.

Рия посочи Петронус, който седеше отстрани и разтъркваше гърлото си с объркано изражение.

— Последният син изкупи греховете на баща си и му е позволено да замине в изгнание. Петронус, погледни ме! — Той вдигна очи и жената му се усмихна. — Напусни Познатите земи. Върви на изток в Изпепелената пустош, откъдето твоите пепеливи предци дойдоха и откраднаха дома ни. Стой там. Подарявам ти живота. Но ако се върнеш, ще загинеш.

Рудолфо присви очи.

— Коя си ти, че да го командваш?

Рия се усмихна и махна с ръка към залата.

— Аз съм тази, която доказа, че кръвните съгледвачи могат да победят навсякъде и по всяко време. — Замълча и се взря в Мейров. Кралицата на Пилос се тресеше от гняв. — Доказах, че възрастта и титлата не ме спират да върша делото, за което съм призвана.

— Ти си убиец и осквернение за народа ни! — извика друг глас и Рудолфо зърна за пръв път Уинтърс, която се бе изправила, стискайки в ръка сребърната брадва.

Рия се засмя.

— А ти си дете, Уинтърс. Играеш си на кралица със сънищата, книгите и белокосото андрофрансинско момче. Дай ми брадвата и ела с мен, малка сестро. Да изкачим заедно върха и да се провъзглася. Присъедини се към мен и ще върнем дома си, като го превърнем в това, което ни обещава лорд И'Зир в своето евангелие. Приеми белега и ще откриеш каква радост е да служиш на дома.

Рудолфо потръпна от гнева в очите на Уинтърс. Загубата на Ханрик беше пробудила нещо у нея и мрачният й поглед говореше за потискано насилие, пред което той не искаше да се изправя.

— Това не е сънят на нашите хора. Това не е моят сън.

— Сънищата се променят. — Рия присви очи. — Както и сърцата на хората. От колко време твоите приятели и роднини се срещат тайно и се подготвят за този ден? Тихи проповеди, съобщаващи какво ще се случи. Десетилетия мълчаливи молитви, очакване на огнената колона в небето, бележеща идването на Пурпурната императрица и края на похитителите на дома ни.

„Уиндвир.“ Нима те бяха замесени в това? Дали бяха унищожили града, за да изпълнят собствените си пророчества? Домът Ли Там определено бе замесен — Мал Ли Там очевидно бе съюзник и любовник на тази жена. Рудолфо усети, че се замайва от гласа на Рия, и насочи взор към момичето. Уинтърс пристъпи напред, пръстите й бяха побелели от стискане на брадвата.

— Аз съм Уинтерия бат Мардик, блатната кралица — каза тя с тих и равен тон. — Не знам ти коя си, но аз съм единствената дъщеря на баща си.

Рия се засмя.

— Питай Шеймъс дали е така, малка сестричке.

Уинтърс направи нова крачка и гневът й се засили заедно с решимостта. Тя замахна с брадвата, но Рудолфо прецени, че няма да успее да нанесе поражения. Краката й не бяха в правилна позиция, а оръжието бе твърде тежко, за да може да действа с него достатъчно бързо.