Кен Сколс - Песнопение

Въпреки че тежестта на съобщението я смачка, тя се стегна да изпълни дълга си. Рае Ли Там беше може би най-добрият фармацевт в Познатите земи. Щом казваше, че няма лекарство, Джин й вярваше. Дори обещанието за Санкторум лукс не можеше да възпре отчаянието й.

Затова прикри тъгата си и продължи работа.

Но сега шатрата миришеше на кръв и кал, а Петронус приритваше за последно на пода. Синът й пищеше и телцето му се гърчеше в мръсните кокалести ръце на блатния пророк, Езра. За краткия му живот не го бе виждала да плаче толкова отчаяно и това я прободе по-дълбоко от който и да е съгледвачески нож.

Така наречената кралица на избраните я погледна и коленичи до Петронус, като преобърна тялото му.

— Не се отчайвай, велика майко. Всички ще бъдем спасени.

Тя разтвори окървавената роба на стареца и разголи гърдите му.

Джин Ли Там искаше да се съпротивлява, но връзката между мозъка и тялото й се загуби и тя увисна в ръцете, които я държаха.

Жената прокара ножа по гърдите на Петронус с прецизност и увереност. Стъклените му очи се взираха нагоре, а ръцете бяха разперени встрани.

Кралицата завърши знака на И'Зир и погледна към Иаков.

— Донесете Обещаното дете. — Тя извади изпод доспехите си желязна игла и малка стъкленица на сребърна верижка.

Натопи иглата в кръвта на Петронус, отвори стъкленицата и пусна вътре една капка. След това я запуши и тръгна към Джин Ли Там. Зад нея Езра люлееше плачещото дете.

— Синът ти ще умре! — Беше толкова близо, че Джин надушваше мед в дъха й. — Помоли ме да го спася и ще го сторя. — Жената смени иглата и раздруса стъкленицата.

Джин Ли Там преглътна. Това беше по-мрачен мистицизъм от типичния за блатните и тя настръхна.

— Не можеш да го спасиш. Той е болен. — Усети как паниката й се засилва.

Жената се усмихна и повтори:

— Помоли ме да го спася и ще го сторя.

Сетне се завъртя и отпуши разклатената стъкленица. От толкова близо се виждаше тъмната течност на дъното й.

— Не можеш да го спасиш — каза отново Джин.

Уинтерия бат Мардик извади една капка с иглата и я тръсна в раната на Петронус. Джин Ли Там се сепна от миризмата на озон, която изпълни помещението, и космите й настръхнаха. Раната по врата на Петронус започна да се затваря. Ръцете и краката му започнаха да блъскат по пода. Кралицата на избраните въздъхна и се дръпна от гърчещото се тяло.

Джин Ли Там гледаше как очите на Петронус се въртят и сивата кожа порозовява с прилива на нова кръв. Той се надигна задъхан, с див поглед, все още покрит със собствената си кръв, и посегна с треперещи ръце към кривия белег на гърлото и ясния знак на гърдите си.

Жената се обърна към Джин Ли Там и вдигна стъкленицата.

— Вижте милостта и могъществото на И'Зир! — Очите й се присвиха. — Помоли ме да го спася и ще го сторя, велика майко.

В този миг за Джин всичко друго изгуби значение. Очите на Познатите земи бяха вперени в нея, но не я интересуваха. Виждаше само сина си и предложеното чудо. Цял живот бе гледала как баща й използва децата си, за да оформя света. Беше стояла пред множество гробове, прежалени стрели, изпратени в сърцето на Познатите земи. Малка част от нея плачеше заради скверността, която виждаше, но по-голямата жадуваше живот за сина й на всяка цена.

„В крайна сметка не съм като баща си.“

Усети че ръцете я пускат и разбра какво трябва да направи.

„Не гледай към залата.“ Знаеше какво ще види. Смес от гняв, страх и почуда. Тя падна на колене пред кралицата на избраните и хвана нозете й.

— Спаси сина ми! — проплака Джин. — Моля те! Ако можеш, спаси го!

Жената кимна и се обърна. Натопи иглата и извади последната капка от тъмната течност. Пророкът Езра се приближи, а кралицата тръсна иглата над устата на бебето. Черната капка падна на долната му устна и Иаков, първородният син на Рудолфо, спря да плаче.

И щом Уинтерия бат Мардик, кралица на избраните, го подаде на майка му, Джин Ли Там видя, че сивотата се оттегля от лицето и ръчичките и те стават здравословно розови. Широките му кафяви очи се проясниха и щом се фокусираха на нея, бебето се усмихна.

В този момент от входа на шатрата се разнесе вик и Джин се завъртя, срещайки очите на Рудолфо.

Тя заплака от радост и срам, притисна детето към гърдите си, питайки се каква цена е платила за това чудо.

Рудолфо усети как краката му омекнаха и залитна към горянския съгледвач зад гърба му. Войникът го подпря и му помогна да се изправи.