Кен Сколс - Песнопение

Уинтърс погледна в лицето Джин Ли Там. В началото кралицата примигна, но запази самообладание. След миг лицето й почервеня от гняв.

— Баща ми е замесен в много неща — каза тихо тя. — Какво целите с тези наблюдения, Есаров.

Мъжът разпери ръце.

— Само едно, лейди Там. Опустошението на Уиндвир е най-голямата трагедия в историята на Познатите земи. Не сме виждали подобно нещо от времената на Ксум И'Зир и Епохата на смеещата се лудост. Както ни учат франсините, тези рани са много по-дълбоки, отколкото осъзнаваме. — Той започна да крачи из залата, като задържаше погледа на събраните владетели. Спря пред Мейров и Уинтърс видя как студен гняв изопва лицето й. — Петте пътя на мъката може да ни поведат по извита пътека към решения, които може да са прекалени, но в дадения момент са изглеждали необходими. — Мъжът продължаваше да крачи. — Хората се питат по кръчмите: „Ти къде беше, като падна Уиндвир?“ Ние не сме богове — повечето от нас дори не вярват в тях — и нямаме прахчета и магии, които да проясняват съзнанието при такава насилствена травма. — Спря се пред масата и се взря в Петронус. — Всички действахме, както чувствахме, че е правилно, при падането на Уиндвир. Добре или зле. Но да съдим един човек, когато има много други, които трябва да се присъединят към него, ми се струва прибързано и несправедливо.

Уинтърс огледа присъстващите. По лицата им си личаха припомнената мъка и новоразпаленият гняв. Джин Ли Там се надвеси от подиума.

— Какво предлагате, Есаров?

Мъжът се усмихна.

— Предлагам пълно разследване, упълномощено от родството, и със сътрудничеството на всички страни. Разследване за унищожението на Уиндвир и на всички действия, свързани с него, със свидетелстване под клетва на вашия баща Влад Ли Там и другите замесени. Ще съдим всички, не само един човек. Или — той направи пауза и Уинтърс чу шепота в помещението — ще оплачем мъртвите, ще продължим напред и ще възстановим държавите си, ще лекуваме разкъсаното родство и ще помагаме заедно на кралица Уинтерия срещу култа в земите й. Всеки от вариантите е добър, но и за миг не мислете, че днешното ни дело е нещо повече от драскане по повърхността на истината и правосъдието.

Уинтърс се завъртя на стола и брадвата помръдна в скута й. За миг й се стори, че вижда движение в отражението на полираната й повърхност.

Внезапно прозвуча трета тревога и в шатрата нахлу могъщ вятър, следван от млада жена. Горянските съгледвачи бяха изтласкани от омагьосания й ескорт.

— Идвам с мир и милост! — извика тя и вдигна ръце. Носеше ризница от златисти люспи, а в косата й бяха вплетени кости, клончета и седеф. Лицето й беше изрисувано като на Езра — с внимателно нанесени ивици в тъмните цветове на земята, които подчертаваха широките й кафяви очи. Беше невъоръжена. — Прощавайте, че закъснях. Занимавах се със спасителна операция. Иначе се надявах да се включа от самото начало. — Момичето погледна към Уинтърс и се усмихна с топла привързаност, когато срещна очите й. — Уинтерия! — кимна й тя. — Силно и пророческо име!

„Познава ме!“ Уинтърс отвърна трескаво на кимването, надявайки се, че новодошлата ще отмести поглед. Нещо в очите й я плашеше. Нещо, прикрито като любов.

Другите се бяха изправили на крака. Уинтърс забеляза как съгледвачите от Ентролузия и Тюрам изваждат оръжия и изчезват под ефекта на прахчетата. Горянските съгледвачи още бяха неомагьосани, но се скупчваха около Джин Ли Там и Петронус, стискайки ножовете си.

— Моля съвета за аудиенция! — заяви жената.

Джин Ли Там се намръщи.

— Спрете тревогата — нареди тя, преди да се обърне към младата жена. — Идваш на мирното ни събиране без покана и с омагьосан ескорт, който, предполагам, е готов за схватка. Коя си ти и каква работа имаш сред нас? — Спокойствието на горянската кралица изуми Уинтърс.

— Идвам във връзка с нашето изкупление и покаяние, велика майко! — каза жената. — Аз съм Уинтерия бат Мардик, пръв и истински наследник на Плетения трон и кралица на избраните.

Уинтърс чу сподавено възклицание и установи, че го е издала тя.

Петронус погледна към новодошлата и после към блатното момиче, Уинтърс. Приликата бе поразителна, макар че жената определено бе с поне пет години по-възрастна. Излъчваше увереност и решимост в позата и походката си.

— Наистина ескортът ми е омагьосан, защото иначе нямаше да ме пуснете. Но ако искахме насилие, щяхме да го упражним, без да губим предимството на изненадата. — Около тях напрежението пращеше като електричество при буря. Жената се усмихна. — Ще получа ли аудиенция?