Кен Сколс - Песнопение

Не, според Лисиас Сетберт си беше получил заслуженото и сега обвиняваха погрешния човек. Ако имаше злодей, то той по-скоро бе Влад Ли Там, а не Петронус.

Лисиас разтърка очи и се насили отново да прочете докладите. Нещо го човъркаше и настояваше да му обърне внимание.

„Никога не е късно да сториш правилното.“ Помнеше думите на баща си от много отдавна. Същите думи бе повторила и дъщеря му Линей, когато се съюзи с демократите и опасната им философия.

Той подсвирна за птичаря и на един пергамент тройно кодира съобщението. Мъжът се появи и взе бележката с инструкциите, която трябваше да замине с бялата нишка на родството. Лисиас избута докладите, намери чист лист хартия и започна да пише.

След час бе изложил всичките си спомени от онази нощ в Пилос и по-късните събития в покоите на Непоколебим. Накрая документира и опита за арест на Сетберт.

След това се спря на дните преди войната и преди падането на Уиндвир.

Знаеше, че няма нужда. Че няма как родството да признае Петронус за виновен. Той беше талантлив оратор, а гробовете на Уиндвир му предоставяха чудесна сцена за тази драма. Освен това беше силен крал и може би най-кадърният политик сред папите.

Но Лисиас не го правеше, за да спаси Петронус. В това нямаше съмнение.

Надяваше се, че по-скоро би могъл да спаси част от себе си.

Когато звънците оповестиха възобновяването на съвета, той стана, взе меча и шлема си и тикна наръча с бележки под наметалото си.

Уинтърс седеше встрани и гледаше как Джин Ли Там председателства в поредния ден на разпити и дискусии. Беше й трудно да следи всички обрати в политиката на Познатите земи. Блатните си имаха съвети, но техните бяха по-прости и с много по-малко помпозност. Основните решения се вземаха с единодушие, а като кралица основната й задача бе да сънува и да изнася проповеди в случай на война. Блатните бяха изолирани и имаха единствено едностранно родство с горяните, така че досега не бе имала възможност да види сложната система от правила и етикет на такава официална среща. Терциус й бе обяснил тези въпроси, но дори бившият андрофрансин бе прескачал множество тънкости като ненужни и маловажни за нейната работа.

И така, тя седеше и се стараеше да слуша спокойно. Мълчеше и наблюдаваше. И най-вече се опитваше да не се тревожи за народа си, което бе непосилна задача. Нямаше повече вести, откакто съгледвачите бяха довели Шеймъс. Пътуването към Уиндвир — далеч от страдащия й народ — убиваше нещо в нея с всяка измината левга. Дори надминаваше болката от изчезването на Неб. Макар че, когато се спуснаха в полето към растящия град от палатки, си спомни за първата им среща, първата целувка, тайните разходки около северната граница на изпепеления град. Тези спомени й се струваха като дребни грижи в сравнение със случващото се на народа й.

Чу удара на чукчето, когато Джин Ли Там призова за тишина. Жената изглеждаше уморена, но царствена. Червената й коса бе прибрана назад и задържана с платинени гребени. Сините й очи бяха ясни, докато оглеждаше тълпата от подиума.

— Продължаваме с процеса на Петронус, крал на Уиндвир и бивш Свещен взор на андрофрансинския орден. — Тя кимна към масата на Петронус и Есаров. — Въззивникът може да продължи с декларацията си.

Есаров стана и се поклони.

— Благодаря, лейди Там. — Той пристъпи напред. — През последните два дена изслушахме как Ерлунд и губернаторите му обсъждат смъртта на Сетберт. Съветът разпита свидетели на андрофрансинския събор. Чухте и самия Петронус да говори. Няма съмнение, че този човек е екзекутирал съвсем хладнокръвно Сетберт. — Мъжът присви очи и Уинтърс забеляза, че се е втренчил твърдо в Джин Ли Там. — Лейди Там, вие също сте присъствали лично на събитията и говорихте пред съвета. Но искам да ви задам един въпрос. — Той се завъртя към препълнената шатра и взе един пергамент от масата.

Джин Ли Там го погледна объркано.

— Питайте, Есаров. Имате думата и не е нужно да искате позволение.

Уинтърс се приведе напред. Усещаше нещо различно в гласа му и забеляза, че докато говореше, се обърна към публиката.

— Много добре, лейди Там. Ще бъда директен. До знанието ми достигна, че Петронус е бил силно повлиян от клана Ли Там — манипулиран пряко от баща ви, според високопоставен офицер от ентролузианската армия. Според документите, които получих, архикнижовник Орив — познат и като папа Непоколебим — не е извършил самоубийство, както ни карат да вярваме. Смъртта му е планирана със съучастието на баща ви, Влад Ли Там. — Есаров погледна към Ерлунд. — Семейството на Сетберт също е замесено, макар да не се знае до каква степен. Искали са да спрат войната, която било ясно, че не могат да спечелят, и да избегнат гражданската война в делтата. Предсмъртната бележка на Непоколебим, която обвинява Сетберт, е фалшификат, изготвен от семейство Ли Там. Освен това е било осигурено и оръжие. Капитан Гримлис, служител от личната гвардия на Орив, е помогнал по въпроса. — Есаров направи пауза и се завъртя към подиума с тънка усмивка. — Имам следния въпрос, лейди Там. Вие знаехте ли, че баща ви е замесен в тези събития заедно с Петронус?