Кен Сколс - Песнопение

— Побързай. Потегляме.

„Ще изкова от болката си армия.“

Влад прие протегната ръка и тръгна с младия мъж към носа. Обърна се към синовете, дъщерите и внуците, и откри Рае Ли Там.

— Ти ще бъдеш глава на семейството!

След това събра цялата си останала сила, обви ръце около първия си внук и се хвърли през перилата. Усети силното издумтяване, когато противникът му се удари в кея, и двамата пльоснаха в топлата вода. Солта в раните му го караше да изпищи, но не смееше да изпусне въздуха и продължаваше да стиска внука си. Ръцете му се плъзнаха по съпротивляващото се тяло, търсеха гърлото. Изви се към гърба на младия мъж, обгърна го с крака и продължи да го души, докато потъваха.

Остави морето да гори одраната му кожа и това подхрани болката му. От нея изкова армия и я впрегна в унищожаването на един-единствен човек.

И внезапно Влад Ли Там не беше сам във водата. Обгърна го блестяща синьо-зелена светлина и ушите му се изпълниха с песен. Могъществото и красотата й го поразиха. Въпреки че продължаваше да стиска гърлото на внука си, изпитваше порив да плаче и да крещи. Внезапно светлината изчезна и някакви ръце започнаха да го дърпат към повърхността. Ръце, които не виждаше.

Той се изви и продължи да стиска Мал с една ръка, докато с другата затършува из дрехите му. Мал Ли Там риташе и се съпротивляваше с неочакван прилив на енергия.

„Трябва да е тук.“

Пръстите му напипаха томчето в скрития джоб, а невидимите ръце се върнаха отново. Той се отърси от тях за пореден път и изпусна въздуха си, за да потъне надолу. Успя да извади книгата, но невидимите ръце го докопаха пак и го задърпаха към повърхността.

Мал Ли Там продължи да се мята и да потъва, постепенно изчезвайки от поглед.

— Татко, спри да се съпротивляваш! — прошепна Рае Ли Там, когато изплуваха. Усещаше тъгата в гласа й, но не я разбираше. И защо се беше омагьосала?

— Добре — каза той. Рия беше поела контрол над флагмана и корабът се носеше към устието на залива. Пет от неговите кораби и двете шхуни се полюшваха апатично, докато продължаваха да горят и да потъват. Семейството му чакаше на кея останалите приближаващи съдове.

Влад Ли Там притисна тънката книжка на баща си към гърдите си и се остави в здравите ръце на Рае.

Слънцето се издигна с ужасяващо величие и боядиса пейзажа с цвят на кръв. Неб стоеше на последния хребет и гледаше надолу към разхвърляните останки на града.

— Стигнахме — обяви мехослугата.

Младежът огледа тихата непомръдваща околност.

— Кой е този град?

— Порт Чарис — родното място на П'Андро Уим.

Неб кимна и се протегна след дългото бягане. Опиянението от песента още отекваше между слепоочията му.

— Моите братя ще са радостни да се запознаят с теб, Водачо Небиос. Всички сме виждали идването ти насън. — Металният човек закрачи спокойно към руините. Младежът го последва.

Навлязоха дълбоко в града и се спряха пред основите на огромна кула, чийто купол бе рухнал навътре. Масивните двойни врати имаха десетина ключалки на Руфело. Неб загледа как мехослугата започва да върти комбинациите и опита да запомни поредицата от числа и символи, които отвориха вратата навътре.

Металният човек пристъпи в широкото приветливо помещение и спря. Раменете му трепнаха, а металното тяло се разтресе диво. Очите му се отваряха и затваряха.

— Боя се, че не функционирам нормално — каза мехослугата.

Устата му се затвори и треперенето стана още по-трескаво. Внезапно висок дрезгав глас огласи празното пространство.

— Казвам се Чарлс. Аз съм архиинженер по механични науки от андрофрансинския орден в Уиндвир. Нося съобщение за скрития папа, Петронус. Библиотеката падна с предателство. Санкторум лукс трябва да бъде защитен.

Спря и погледна към Неб.

— Операционният ми свитък е значително променен от брат Чарлс и неговия асистент.

— Това е съобщението, което донесе при Портата на пазителя.

— Отец Чарлс ми го предаде по време на пленничеството в делтата.

„Отец Чарлс?“ Неб знаеше името добре. Човекът, който бе възродил мехослугите от миналото, работейки с остатъците от книгата на Руфело, за да възстанови механичните чудеса.

— Чарлс е оцелял след Уиндвир?

— Той промени оперативните свитъци и паметта ми, защото вярваше, че папа Петронус е още жив. Новите заповеди създават логически конфликт. Санкторум лукс не трябва да бъде защитаван. Трябва да бъде унищожен в определен момент, за да спаси светлината. Да я запази от тези, които искат да я превърнат в мрак. Сънят е ясен по този въпрос.