Кен Сколс - Песнопение

Едва осъзнаваше, че наоколо се води схватка. Рудолфо беше близо до него и държеше момичето за заложник, без да спира да цъка с език. След това започнаха да си пробиват път надолу по стълбите и коридора, който бе измерил така внимателно в началото на пленничеството си. Чуваше шепота и стърженето на остриетата, които се вихреха около него.

Синът му падна на два пъти и го изтърва, но успяваше да го прикрие със собственото си тяло. Накрая го метна на рамо като торба с портокали, за да може да пази по-добре равновесие, а и за да държи нож с лявата ръка.

Пробиха си път през приземния етаж и се изсипаха навън в топлата нощ. Железните кораби бълваха пара, а една от шхуните потъваше в пристанището. Вторият дървен съд пушеше, но още се държеше над водата. Група неомагьосани мъже се сражаваше близо до трапа му. Влад не виждаше флагмана, но чуваше рева на оръдието му.

По пътя към кея ги пресрещна вълна от невидима сила. Тези войници бяха успели да се приготвят. Влад усещаше мощта им, чуваше приглушените звуци на схватката, но не виждаше нищо. Стената удари сина, който го носеше, и ги събори на земята. Соленият пясък попадна в отворените му рани и той изпита изгаряща болка. Извика силно, въпреки че не искаше да го прави.

Невидими ботуши започнаха да ги ритат и той чу звук от счупени кости наблизо.

След това се разнесе вик, още от децата му се хвърлиха върху нападателя и го повалиха с остриетата си.

Вдигнаха го силни ръце и чу гласа на друг син.

— Аз ще те нося, татко!

Поеха напред и достигнаха подножието на стълбите. Над кейовете се вдигаше прах и пясък от омагьосаните бойци, които се сражаваха там.

Нов силен натиск и Влад Ли Там отново падна на земята. Този път даже Рудолфо и заложничката му бяха съборени. Влад не виждаше какво става, но чу стона на горянския крал. Наоколо ботуши и боси крака се бореха за стабилност, докато авангардът на Ли Там се сражаваше с войниците на култа.

— Ставай, старче! — прошепна задъхано Рудолфо. — Не мога да те нося и едновременно да държа тази дива котка.

Влад застана на колене и лакти и опита да се изправи. Някой друг го вдигна. Видя неомагьосаните ръце. Ариергардът — въоръжен с каквото има — ги бе настигнал. Следваха ги децата с бели роби и кървави петна от пресните белези, които бяха получили.

До ушите му достигна тихо подсвирване. Рудолфо отвърна на сигнала. Влад усети полъха отляво и разпозна тропането на тичащ съгледвач.

Затвори очи за момент, връхлетян от страха, който го разкъсваше. Не страх за него, а за семейството му. Толкова много бяха умрели, а мисълта, че в момента загиваха още, разрушаваше и малкото, което бе останало от него.

Не видя изстрела от флагмана, но чу грохота. След това силното свистене и светът избухна сред светлина и жега, която го събори на земята. Зърна, че оръдейният залп е попаднал в ариергарда и е помел една трета от него. Децата се бяха присвили уплашено.

— Спрете! — избумтя подсилен от магия познат глас. Беше внукът му, Мал Ли Там. — Ще избия децата, макар да предпочитам да не го правя. Освободете жената.

Рудолфо се поколеба.

— Направи го. — Гласът на Влад бе по-умолителен, отколкото му се искаше. — Няма да рискувам семейството си допълнително.

Момичето падна напред и се надигна, загръщайки робата си. Обърна се към Влад с усмивка.

Мал Ли Там се провикна отново.

— Рудолфо, накарай пирата си да освободи входа на залива. Рия, доведи Влад до флагмана. Явно плановете ни трябва да се променят.

Влад я погледна и се изненада от спокойния си тон.

— Ако дойда, ще оставите ли другите на мира?

Тя кимна.

— Да, Влад. Ти спечели изкупление за греховете на фамилията си. — Усмивката й стана по-широка и очите й засияха от любов. — Ще ти дам знака и ще те оставя да почиваш, с изтекла кръв и излекувано родство.

Тя протегна ръка. Влад знаеше, че приемането й е най-важното нещо.

— Дори ще те нося, ако се наложи.

— Сам ще ходя. — „Ще изкова от болката си армия.“

Надигна се на нестабилните си крака и потрепери от усилието. След това се насили да направи стъпка, след нея втора. Семейството му го гледаше. Рия вървеше до него и когато стигнаха до трапа, го изчака да мине пръв. После го последва.

Мал Ли Там седеше на кърмата. Влад се насочи към него.

— Мал, ще спазиш ли думата си? Ще пощадиш ли другите в замяна на моето идване?

Мъжът кимна.

— Да, дядо.

— Заведи ме до перилата, за да се обърна към тях за последно.

Мал Ли Там присви вежди.