Кен Сколс - Песнопение

Рудолфо пропълзя по коридора и се спря на следващото място, където можеше да провери тръбата. При липса на нова информация Рае Ли Там повтаряше старата. Той я прекъсна с леко почукване на ноктите, надявайки се, че ще го чуе покрай писъците и течащата кръв. „Моят човек ви носи нещо. Изпълнявайте инструкциите му.“

След като получи потвърждение, Рудолфо се вмъкна в друг сенчест коридор и приближи кухнята. Беше наизустил приблизителната карта и я дообогатяваше с наученото от съгледвачите и от тръбата. Заслуша се пред вратата и направи почивка, за да се съсредоточи.

Съгледваческите магии вече оказваха влияние. Болката пулсираше зад очите му, а стомахът го присвиваше. Щеше да става по-зле, така че трябваше да отхвърли максимално много задачи, докато разсъждаваше трезво и не изпитваше чак такъв дискомфорт. Горянските съгледвачи можеха да стоят под влиянието на прахчетата с дни, даже със седмици, когато беше абсолютно наложително. Но неговото тяло плащаше скъпо всеки път, когато ги използваше, макар и рядко през годините.

Не чу нищо зад вратата и я отвори. Кухнята бе смътно осветена от отворената пещ и слабия огън. Приближи се бързо до нея и извади парцалите от джоба си. Взе един железен ръжен, за да разръчка въглените, и метна кълбото вътре. След това затвори вратата и тръгна по коридора.

Промъкна се внимателно на втория етаж и спря пред поста, който охраняваше подстъпите към третия. Съгледвачите му бяха докладвали, че на това място има поне двама души и още не бяха прониквали отвъд него — той щеше да е първият. Изчака десетина минути, но не видя как може да го стори, без да прибегне до насилие. А въпреки магиите двама към един не беше в негова полза. Нито пък искаше да губи елемента на изненадата, преди да е крайно наложително.

Рудолфо се отдалечи по коридора и откри врата, водеща към апартамент за гости. Не можеше да си представи кой би искал да присъства на мрачните ритуали, но се справи с ключалката и се вмъкна в разточително украсената стая.

Напъна се да си спомни тази част на сградата. По фасадата имаше балкони и ако разстоянието позволяваше, щеше да успее да се покатери на третия етаж. Рудолфо тръгна по дебелия килим и отвори вратата към спалнята. Тясната стъклена врата на отсрещната стена му предоставяше гледка към пристанището. Някъде там, под прикритието на облаците, хората на Рейф Мерикю завземаха корабите и обезвреждаха шхуните.

Рудолфо отвори вратата и усети топлия нощен бриз. Пристъпи навън, затвори зад себе си и погледна нагоре. Балконите бяха шахматно разположени по различните етажи и нямаше да посмее да се катери без подсилените сетива и увеличената сила от прахчетата. Само трябваше да сподави проклетото главоболие.

Качи се на парапета и подпря ръка на стената. Запази равновесие и прецени разстоянието до горния балкон, като се стараеш да не гледа надолу. Представи си, че стената е някой стар бор от детството му, и заложи на увеличените от магията сила и ловкост. Ръцете и краката му търсеха опора, а по челото му течеше пот, докато бавно си проправяше път нагоре.

Когато успя да се изтегли на балкона, беше останал без дъх, но си го пое внимателно през носа. Притаи се в ъгъла и зачака клиновете в главата му да спрат да се въртят.

Чу гласове и наклони глава. Вратата на горния балкон беше открехната и оттам в нощта се разнасяше приглушен разговор на фона на шумоленето на завесите, които се вееха като флагове.

Смяташе да огледа третия етаж и да потърси по-добър път покрай стражите, но любопитството му надделя. Нямаше съмнение, че ставащото тук бе свързано с унищожението на Уиндвир и атаката на пиршеството за първородния му син. Кръвните магии се бяха завърнали в Познатите земи след падането на ордена и унищожаването на една от най-могъщите фамилии едва ли бе съвпадение. Тази сграда бе направена за кръвопускане — от наблюдателния балкон над стаята за мъчения, до системата от тръби, отвеждаща кръвта към дестилаторната, която бе заровена някъде в дълбините на подземието.

Рудолфо беше чел такива истории като дете. Знаеше за басейните и достъпа на тъмни духове от Долните земи, където кръвта и страданието можеха да откупят услуги и могъщество. Собственият му площад на мъчителите, затворен от осем месеца, имаше устройство, подобно на древните кървави храмове. Но горяните бяха запазили мъченията само като форма на изкупление и не използваха кръвта, която се проливаше в търсенето му.

Този култ беше заплаха за Познатите земи и трябваше да бъде спрян. Това означаваше, че трябва да научи колкото се може повече за него, докато освобождаваше семейство Там. Дори значеше, че трябва да освободи Влад, ако още бе жив и принуждаван да гледа как фамилията му загива под солените ножове. Той се изправи и тръгна безшумно към отсрещния парапет. Думите станаха малко по-ясни, но още не се разбираха. Мъж и жена разговаряха тихо.