Кен Сколс - Песнопение

Покатери се на парапета и потърси къде да се хване. Беше твърд стар за това, не се бе катерил от младини. Височините вече не бяха някогашният му приятел.

Въпреки това се насили да продължи нагоре и се озова в ъгъла на балкона.

Двамата говореха като любовници. Познаваше се по тона им и Рудолфо предполагаше, че лежат прегърнати след акта, оплетени в завивките и един в друг. Сега вече чуваше ясно думите им.

— В делтата нещата се развиват по-бързо от планираното — каза мъжът. — Ерлунд се разбърза да приключи с въпроса. Нашият човек съобщава, че последният син ще е в Уиндвир по-рано. Трябва да приключим тук и да продължим.

— Тогава ще се погрижа за Влад, преди да тръгна — отвърна жената. В гласа й имаше тъга, която граничеше с любов. — Мисля, че нашият гост е съвсем готов. А и не са ни обещавали повече от четирийсет години.

— Достатъчно е. — Рудолфо чу скърцането на леглото и тихите стъпки. — Ще нагледам децата. Скоро трябва да почнем да ги товарим.

Рудолфо пропълзя до вратата и надникна в помещението. Виждаше голата жена в леглото на светлината на единствената свещ. Беше на около двайсет, с дълги крайници и кафява коса, която се спускаше над гърдите й. Тя се протегна и Рудолфо се наслади на извивките й. Строен червенокос мъж се показваше и изчезваше, докато събираше разпилените си дрехи.

— Значи ще отида при Влад — каза жената и се надигна. — Искаш ли да говориш с него, преди да приключа?

Младият мъж се засмя.

— Не виждам каква е ползата. Дотогава ще е страдал достатъчно.

— Въпреки всичко сторено той е твой дядо.

— Той беше андрофрансинска курва! — Рудолфо долови горчивината в гласа му и се размърда, за да открие по-добра гледка. Мъжът му изглеждаше познат, но не се сещаше откъде. Изсечените черти и червената коса показваха, че е от рода на Там.

Момичето също му изглеждаше познато. Тя се обърна към мъжа и Рудолфо видя любовта, изписана на лицето й.

— Мал, дори уимците послужиха на дома И'Зир в крайна сметка. Всички служат, без значение дали знаят. Сигурен ли си, че не искаш да говориш с него, преди да приключа?

Той я погледна с кораво изражение.

— Сигурен съм, Рия! Не ме питай повече. Няма да говоря с никого. Те не са моето семейство. — Мъжът се замисли за миг. — Но не е нужно да страдат повече от необходимото.

Облече се и обу сандалите си до вратата. Момичето, Рия, се изправи и Рудолфо беше поразен от дивата й животинска красота.

— Щом съберем всичко необходимо, ще ги довършим милостиво. — Тя се приближи до Мал и го прегърна, преди да го целуне. — Безопасно пътуване, любими! И се върни скоро при мен!

Той отвърна на целувката.

— Ще се върна, когато мога. Преди не сме плавали в онези води. Бъди внимателна. Вече сме близо.

— Внимателна или не — прошепна тя във врата му, — Пурпурната императрица ще издигне трона си и ще оправи всичко с милостта си.

Двамата се пуснаха и мъжът излезе. Момичето се разкърши грациозно, тананикайки си непозната песен. Доближи се до тоалетката и се огледа в огледалото, преди да приседне и да натопи пръсти в различните отворени стъкленици.

Рудолфо продължаваше да я наблюдава. Знаеше, че трябва да излезе от стаята и да продължи, но жената го държеше като заложник. Пръстите й се движеха по кожата и той я загледа запленено как нанася разноцветни линии по лицето, врата и ръцете си — оттенъци на сиво, тъмнозелено и кафяво.

Осъзна, че е блатна. Но линиите бяха по-прецизни, а цветовете се смесваха съзнателно. Тя се размърда и Рудолфо видя в огледалото розовия белег над сърцето й. Беше малко встрани и докосваше лявата й гърда.

— Скъпи Влад! — промълви тя на огледалото, докато мажеше устните си с боя с цвят на разляна кръв. — Тази нощ родството ти е най-сетне излекувано и скоро то ще спаси всички ни.

Рудолфо я изчака да наметне тънка роба на голо и да тръгне към вратата. Щом жената излезе, той преброи до пет и я последва.

Побърза да я настигне по коридора, като се надяваше, че сенките ще го скрият. Протегна ръка към кръвната тръба и усети топлите импулси на съобщенията по нея. Останалите бяха готови, съобщаваше Рае Ли Там, а противникът им още не подозираше. Децата бяха намерени и семейство Ли Там чакаше в готовност, въоръжено с всичко възможно. Рудолфо почука внимателно с нокът няколко пъти и им нареди да изпълняват заповедите.

Стигнаха до широко стълбище, привършващо пред двойна врата. Писъците се усилиха. Момичето подсвирна и портите се отвориха. Рудолфо побърза да се мушне на наблюдателната платформа заедно с нея.