Кен Сколс - Песнопение

Уинтърс сбърчи вежди и усети как лицето й пламва.

— Шеймъс, ами армията? Нали ти я оставих… какво стана?

— Разбити са. Разпръснати и мъртви, всички, които не се предадоха и не приеха белега.

Тя примигна. Целите Познати земи се страхуваха от блатната армия. Войниците й не се предаваха, не и по своя воля. Как беше възможно? Внезапно осъзна думите му. Зададе въпроса, макар да знаеше отговора и това я смрази.

— Приели са белега ли?

Старецът изхлипа и отметна риза, за да покаже пресните прорези.

— О, кралице, провалих вас и паметта на баща ви.

Гледката на съкрушения, разплакан старец я смачка и тя усети как собствените й очи се насълзяват. Прехапа долната си устна, за да спре да трепери.

— Какво се случи, Шеймъс?

Той наведе глава и заговори с премерен тон.

— Разделихме армията, за да претърсим селата. Всеки от дванайсетте предвождаше една част. Аз тръгнах към Валкри да проверя тамошните селища. Открихме тайно планинско светилище. Гарик и хората му откриха друго, близо до Надеждата на Ейнсил. Започнахме да проверяваме хората за знака. — Шеймъс вдигна червените си очи. — Не всички го получават от нож. Някои го рисуват с боя. Особено тези, чиято позиция изисква тайно поклонничество.

Тя изпусна затаения дъх.

— Колко?

— Твърде много. Има предателство в самия съвет на дванайсетимата. Бяхме нападнати през нощта, отвън и отвътре. Няколко от членовете на съвета бяха пленени и получиха избор — да приемат знака или да умрат. Не знам кои бяха срещу нас, но птиците ни бяха прехващани, а съобщенията подменяни.

Уинтърс присви очи.

— Шеймъс, къде са другите?

Той отново наведе глава и не отговори. Калта и сълзите се стичаха по брадата му.

— Другите са отказали знака и са били екзекутирани — обясни капитанът на съгледвачите. В гласа му имаше горчивина, но не и осъждане.

„Губя народа си.“ Тежестта на истината я притисна и се забори със сълзите, които щяха да я посрамят. Обърна се към Джин Ли Там.

— Трябва да се върна. Не мога да дойда с вас в Уиндвир.

— Стори каквото чувстваш, че е най-добро — каза горянската кралица, но същевременно раздвижи ръце. „Обмисли избора си; може да помолиш за родство. Блатата вече са в други ръце и ще ти е нужна помощ, да си ги върнеш.“

Уинтърс кимна, но дълбоко в себе си се чудеше дали земите й изобщо може да се върнат.

— Ще помисля. — После се обърна към капитана. — Какво друго можете да ми кажете?

— Има един старец, който се е обявил за пророк. Проповядва някакво ново евангелие открито и хората го слушат. — Тя видя отвращението по лицето на офицера. — Говори за писания, предсказващи падането на Уиндвир — с точност до датата, — и твърди, че това възвестява пристигането на императрица.

Сети се за думите на Езра от пещерата с извора. „Пурпурната императрица. Ново евангелие.“ Побиха я тръпки от спомена. Блатните нямаха евангелия, само Книгата на сънуващите крале, която обещаваше дом и поправяне на неправдите, причинени им през дългото изгнание. Но старецът й бе казал, че има ново.

— Какви писания цитира?

Капитанът поклати глава.

— Не знам как се наричат. Старецът ги рецитира по памет, но не съм ги чувал преди. Като съдя по реакциите на народа ви, и те не са. — Той се намръщи и започна да повтаря по спомен. — И в края на дните ще се надигне вятър от кръв да прочисти и студени железни остриета да окастрят…

Думите му заглъхнаха, но Уинтърс се изненада кой успя да ги продължи.

— И така греховете на П'Андро Уим ще се стоварят върху чедата му… — изрече тихо Джин Ли Там.

„Да.“ В очите й имаше нещо, което обезпокои момичето. Уинтърс преглътна и пое въздух, за да довърши цитата.

— Така ще се издигне тронът на Пурпурната императрица.

В стаята настъпи мълчание. Уинтърс видя колко е пребледняла Джин Ли Там. Горянската кралица я гледаше загрижено. „Сигурно и аз съм бяла.“ Последните събития я бяха зашеметили. Този плевел бе поникнал някак в собствената й градина, право пред погледа й. Пред очите на Ханрик и може би на баща й. Вече си го представяше, макар това да я смайваше. Тайни срещи в пещери и горички. Проповеди на евангелието скришом. Белязване за тези, които можеха да го приемат, и боя за онези, които трябваше да крият вярата си. И през цялото време сбиране на тайна армия с кръвни магии, която да всее ужас и кръвопролитие в една зимна нощ и да премахне последните андрофрансини от Новия свят.

Хрумна й една мисъл, но я изостави за момент. Просто не можеше да е вярно. Въпреки това тя беше настойчива: Възможно ли бе култът сред народа й да има нещо общо с падането на Уиндвир?