Кен Сколс - Песнопение

По време на предишната война не бе срещала Петронус, а след това той изчезна безследно. Освен това блатните нямаха съюз с Уиндвир и атакуваха постоянно протекторатите му, преди бащата на Уинтърс да се сблъска с бащата на Рудолфо. Това определено беше въпрос на държавите от Познатите земи и тя знаеше, че на нея никой няма да й прати птица.

Но видя загриженото изражение на Джин Ли Там, а от подробните уроци на Терциус знаеше, че Съвет на родство се свиква крайно рядко. Разбира се, допреди сънищата й да я насочат към съюз с горяните, блатните не поддържаха родство с никого. А сега единственият й приятел бяха Деветте гори. Мисълта да присъства на събиране, на което не е добре дошла, беше смущаваща, но домакинята й настояваше, че родството с горяните е достатъчен повод. Чувстваше, че мястото й е сред народа и че беше нередно да ги изоставя дори по такава причина. И без това се чувстваше неспокойна да е толкова далеч на юг, макар птиците и пратениците, които получаваше постоянно, да я уверяваха, че всичко е наред.

— Ти си кралица — бе казала Джин Ли Там, уморена след вчерашното сражение. — Трябва да вземаш трудни решения. Често те няма да са между добро и лошо, а между добро и по-добро.

Все още чуваше тези думи, докато се разхождаше из лагера на следващата сутрин. Беше се отказала от доспехите и оръжията. Тук нямаше нужда от тях. Нямаше армия, която да вдъхновява, а и знаеше със сигурност, че не може да се изправи срещу омагьосаните противници като Джин Ли Там. Носеше прости бричове, вълнена риза и кожен жакет — обичайно облекло на блатен. Ходеше с ръце в джобовете, а от устата й излизаше пара в студения въздух. Грубоватите й ботуши бяха окаляни.

Горяните събираха шатрите си, което вероятно се случваше и в лагерите на южните армии. Щяха да оставят основните си сили тук, вплетени в патово положение, макар да не беше сигурна защо е нужно. Скитащата армия не смогваше да удържи фронта, а войските на Пилос и Тюрам не успяваха да продължат на север, макар че можеше да се случи всеки ден. Частите щяха да останат повече за показност, а не като реална сила. Чистата мощ на кръвните магии и волята на нападателите да се бият до смърт правеше ситуацията неудържима за всички замесени.

„Особено за мен.“ Нещо се бе случило с нейния народ — точно под носа й — и тя не знаеше какво да стори. Просто усещаше някаква належаща нужда да бъде до хората си, да им предложи помощ и да стане кралицата, която се предполагаше, че трябва да бъде.

— Лейди Уинтърс? — Гласът се извиси над шума, вдиган от войниците, които събаряха шатри и прибираха багажа.

Тя се обърна и видя един познат горянски съгледвач.

— Да?

— Нашата северна рота е на съвещание с лейди Там; довели са един от хората ви. — Лицето му беше безизразно, но в погледа му имаше потайност, от която потръпна. — Моли да дойдете. — Тонът му подсказваше, че не моли, а настоява.

Уинтърс тръгна след съгледвача към шатрата, в която прекарваше повечето си време. Общуването с жените и малкия Иаков беше единствената светлина в тези мрачни времена. Неб беше изчезнал от сънищата й и те бяха пълни само с кръв, остриета и розови белези на бледите гърди. Но малкият Иаков въпреки болестта си сияеше като пълната луна. Гледката на Джин Ли Там с него и после сред войниците беше странно противоположна — тих напев, включен в основната песен.

Двамата със съгледвача стигнаха до шатрата и той отмести платнището на входа. Вътре я очакваше мрачна компания, в центъра й седеше Шеймъс и трепереше. Бузите му бяха бели заради сълзите, а по лицето личаха синини и охлузвания. От дрехите му бяха останали окървавени парцали. Когато я видя, старецът извърна очи. Уинтърс притича и коленичи до него, хвана ръцете му.

— Шеймъс, какво ти се е случило?

Джин Ли Там седеше отстрани. Линей и речната жена бяха изчезнали, но около огнището се бе събрала малка група парцаливи и мръсни съгледвачи.

Шеймъс прехапа устната си.

— Дванайсетте не съществуват. Само аз останах.

Уинтърс издиша шумно и стомахът й се сви.

— Как е възможно? Тази сутрин получих писмо от теб, че се придвижвате към Родствен гроб, за да претърсите за белези.

Джин Ли Там се обади отзад, нежно, но твърдо.

— Капитане, кажете на кралица Уинтерия какво открихте.

— Писмото не може да е от него — заговори офицерът. — Попаднахме на един лагер и го измъкнахме от клетка. Загубих шестима бойци при освобождаването, но го разпознах от папския дворец и не можех да го оставя. Блатните земи са в хаос.