Кен Сколс - Песнопение

Рудолфо кимна.

— Да, ако не са го разтоварили.

Съгледвачът на масата започна да проблясва с изтляването на магията. Той се наведе напред и заговори.

— Докато гледахме, товареха припаси, не са разтоварвали.

Усмивката на Чарлс беше мрачна на слабата светлина в столовата.

— Значи мога да ви помогна да обезвредите шхуните и корабите на Там, които не успеем да завземем. Трябва ми само малко време и някои материали.

— Мисля, че вече имаме план — каза тихо Рудолфо. Гласът му звучеше по-зловещо, отколкото възнамеряваше. — Рейф, вие ще се погрижите за корабите. Справете се с противника на брега и се уверете, че не могат да ни преследват.

— Рудолфо, това е само половин план — възрази Мерикю.

Рудолфо въздъхна. Ако Грегорик беше жив, щеше да се намръщи и да опита да го разубеди да не поема по пътя, който виждаше ясно в ума си. Може би беше заради произхода му. Млад, осиротял крал, изправен пред бунт сред собствения си народ. А може и да беше заради възпитанието на баща му за това, кое е правилно. Не знаеше със сигурност, но резултатът бе един и същ. Почти никога не се колебаеше накъде да поеме във всяка ситуация и моментът сега не бе по-различен. Мразеше Влад Ли Там, бе се заклел да го убие, но не можеше да остави семейството му в ръцете на тези кървави фанатици.

Той изгледа Чарлс и Рейф. Моряците също започваха да се появяват.

— Аз и съгледвачите ще освободим, когото можем.

Рейф се задави с бирата.

— Трима срещу сто? Откачил ли си, Рудолфо? Нима мъката и отчаянието заради сина ти са замъглили преценката?

„Него не.“ Така бе казал убиецът в залата в онази нощ, когато всичко започна. Деветте горски дома не само бяха оцелели след падането на Уиндвир, а дори спечелиха. Явно имаше връзка между мрачното наследство на фамилията му и този култ — но какво?

— Може и да съм луд. — Рейф примигна и отклони поглед заради настървението в очите на Рудолфо. — Но ще сторя това, което трябва.

„И ще се надявам, че ще е достатъчно да спаси сина ми.“

Гласовете им се понижиха до тона, запазен за внимателно планиране и обмисляне. Рудолфо се стегна и призова сивото личице на сина си, за да се увери отново, че е тръгнал по верния път.

Джин Ли Там прекара сутринта на фронта, яздейки с най-доверените командири. Инспектираше неравната граница, която бяха установили между южните армии и земите на блатните.

Въпросните армии вече бяха получили подкрепления, които на свой ред бяха разбити. Линиите им бяха разкъсани три пъти за три дена. Колкото и да се мъчеше, Скитащата армия не можеше да ги удържи. Кръвноомагьосаните противници дори не си правеха труд да се бият с горяните. Направо продължаваха към позициите на Тюрам и Пилос. Нямаха намерение да се връщат и не им бе нужно да задържат пробивите. Дори не вадеха невидимите си оръжия. Просто разбутваха горските войници с ръце, без да причиняват сериозни щети. Опитите за преследване не даваха резултат.

Горянските съгледвачи се справяха мъничко по-добре.

Затова Джин обикаляше фронта и се стараеше да повдигна духа. Офицерите на Рудолфо бяха корава пасмина, обичаха подчинените си и се радваха на лоялност, подобна на верността към краля им. Беше различен тип любов и различна вярност от тази, която вдъхваше баща й. Неговата обич бе като острие, никой не се съмняваше, че обича стратегическите си замисли и света, който оформяха, повече от инструментите, които ползваше. Този нов начин на командване я объркваше.

Скитащата армия не бе водена от кралица от много години. Беше се случвало някога, когато предишният горянски крал беше зает с други дела. Въпреки че беше още нова, войниците я почитаха и изпълняваха заповедите й, сякаш бяха на Рудолфо.

Знаеше, че тук не е място за новородения й син, но виждаше как подчинените гледат на принца. Бе убедена, че те щяха да дадат живота си, за да го защитят. Понякога откриваше подаръчета пред входа на шатрата — анонимни дарове, приветстващи наследника.

Джин Ли Там усети как една снежинка пада на бузата й и се сепна. Лекарствата караха ума й да се отплесва. Тя се огледа бързо, за да се увери, че никой не е заговорил. Яздеха бавно в единична колона и спираха тук-там да питат хората как са и имат ли храна.

Скоро трябваше да се върне при детето. Речната жена и Уинтърс го наглеждаха, докато Линей спеше след вчерашната доза. Дойката бе поела два дена един след друг, за да могат Джин и младата блатна кралица да пробват нови преговори. Опитът им не сполучи. Тюрамският генерал бе дошъл, но Мейров дори не си бе направила труда да прати представител. Пилос не се интересуваше от преговори.