Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия към Колелото на времето)

Упражнение

Широкият коридор беше толкова студен, колкото и дневната на Амирлин, и пълен с течения. Някои бяха толкова силни, че развяваха тежките гоблени по белите мраморни стени. Над позлатените стойки на лампите между многоцветните гоблени пламъците мигаха, готови всеки миг да угаснат. По това време новачките щяха да са на закуска, както и повечето от Посветените. Поне засега коридорите бяха празни и Сюан и Моарейн крачеха по синята пътека по средата, възползвайки се от малкото облекчение, предлагано от дебелия плат срещу студа на плочките, повтарящ се неизменно шаблон с цветовете на всичките седем Аджи. Моарейн беше твърде стъписана, за да може да проговори. Слухът й едва долавяше далечния зов на тръбите.

Свърнаха на завоя по коридор, където подовите плочки бяха бели, а пътеката зелена. Вдясно от тях друг, широк, с накачени по стените тежки гоблени и с редици лампи на стойки, леко извиваше на спирала нагоре, към покоите на Аджите; плочките му бяха сини и жълти, а пътеката на шарки в сиво, кафяво и червено. В жилищните отсеци на всяка Аджа доминираше цветът на самата Аджа, а някой от останалите можеше изобщо да липсва, но в общите зони на Кулата цветовете на всички Аджи се използваха в равни пропорции. В главата й се завъртяха съвсем неуместни мисли. Защо равни, щом някои Аджи са по-големи от други? Били ли са някога еднакво големи? Как е могло да се постигне това? Една току-що издигната Айез Седай можеше свободно да избере своята Аджа. И въпреки това всяка Аджа разполагаше с еднакво голям отсек. Но по-добре неуместни мисли, отколкото…

— Искаш ли да закусим? — каза Сюан.

Моарейн се сепна изненадана. Закуска?

— Една хапка не мога да преглътна, Сюан.

Приятелката й сви рамене.

— То и аз нямам много апетит. Само си помислих да ти правя компания, ако искаш нещо.

— Ще се прибера в стаята си и ще се опитам да поспя малко, стига да мога да се успокоя. След два часа имам урок с новачки. — А сигурно щеше да води и други класове днес, ако Сестрите не започнеха скоро да се връщат. Новачките не можеха да изтървават часове за такива дребни неща като битки или… Не искаше и да мисли за „или“-то. Щеше и уроци да пропусне, ако Айез Седай не се върнеха. Посветените в по-голямата част учеха сами, но тя си имаше частен урок, уговорен с Мейлин Седай, и още един с Ларел Седай.

— Спането ще е губене на време, с каквото не разполагаме — каза твърдо Сюан. — Ще се упражняваме за изпитанието. Може да ни остава още цял месец, но като нищо може да се окаже и утре.

— Не можем да сме сигурни, че наистина ще ни изпитат толкова скоро. Мириън каза, че според нея сме близо, само преди два дни.

Сюан изсумтя. Шумно. Още докато беше новачка, Сестрите бяха поогладили езика й, силно намирисващ на пристанищния жаргон и често пъти груб като него, но така и не бяха успели да махнат ръбчетата съвсем. И толкова по-добре. Ръбчетата си бяха част от самата Сюан.

— Когато Мириън каже, че си близо, те изпитват най-много до месец, и ти го знаеш, Моарейн. Ще се упражняваме.

Моарейн въздъхна. Всъщност не вярваше, че ще може да заспи, не и сега, но също така се съмняваше, че ще може да се съсредоточи добре. Упражняването изискваше съсредоточение.

— Добре, Сюан.

Втората изненада, след като се сприятелиха, бе в осъзнаването, че между двете рибарската щерка водеше, а благородничката я следваше. Разбира се, санът във външния свят не носеше никакви права в Кулата. Имало беше две дъщери на просяци, издигнали се до Амирлинския трон, както и дъщери на търговци, на селяци и занаятчии, в това число три дъщери на обущари, но само една дъщеря на владетел. Освен това Моарейн беше научена да преценява хората по способностите им много преди да напусне дома си. Особено в Слънчевия дворец човек започваше да се учи на това още преди да се е научил да ходи. Сюан просто беше родена да води. И изглеждаше смайващо естествено да вървиш натам, накъдето те поведе.

— Обзалагам се, че ще си в Съвета на Кулата преди да си носила шала и сто години, и ще станеш Амирлин след не повече от още петдесет — заяви тя не за първи път. Което предизвика същата реакция, както винаги.

— О, не ми пожелавай злото — отвърна намръщено Сюан. — Възнамерявам да видя широкия свят. Може би части от него, които не е виждала никоя друга Сестра. Често съм гледала корабите в Тийр, пълни с товари коприна и слонова кост от Шара, и съм се чудила дали на някой от екипажите му е стискало да се промъкне извън търговските пристани. Аз бих го направила. — По решителност физиономията й не отстъпваше на тази на Тамра. — Веднъж баща ми откара лодката надолу по реката чак до Морето на бурите и аз едва успявах да тегля мрежата — зяпах на юг и се чудех какво ли има отвъд хоризонта. Ще го видя един ден. И Аритския океан. Кой знае какво се простира на запад от Аритския океан? Странни земи със странни обичаи. Може би градове, големи като Тар Валон, и планини, по-високи от Гръбнака на света. Само си помисли, Моарейн. Само си помисли!