Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия към Колелото на времето)

Бяха ги записали в книгата на новачките в един и същи ден и със Силата се придвижваха напред рамо до рамо, чак дотолкова, че взеха изпита за Посветени в един и същи ден. Моарейн обаче беше получила образование, полагащо се на благородна дама, всичко — от историята до Древната реч, на която говореше и четеше толкова добре, че я бяха освободили от уроците по нея. Като щерка на тайренски рибар, когато дойде, Сюан едва можеше да срича и да прави най-прости сметки, но беше попивала уроците, както пясък попива вода. Тя вече преподаваше Древната реч на новачки. Е, само на начинаещи, но все пак…

Сюан Санче я изтъкваха пред новачките като пример за подражание. Е, и двете ги изтъкваха. Само още една жена някога беше завършвала курса за новачки само за три години. Ненавистната й Елайда а’Ройхан беше свършила и срока си като Посветена за три години, още един рекорд, и изглеждаше поне възможно двете да го повторят. Моарейн съзнаваше много добре собствените си недостатъци, но смяташе, че от Сюан ще се получи съвършена Айез Седай.

Тъкмо отвори уста да прошепне, че търпението е за камъните, когато вятърът изведнъж разтърси дървените каси и поредният леден въздух я удари в гърба. Роклята я пазеше толкова, все едно беше по долна риза, и вместо да прошепне, тя ахна, и то силно.

Тамра извърна глава към прозорците, но не заради Моарейн. Вятърът изведнъж донесе звука на далечни тръби. Десетки. Не, стотици тръби. За да се чуят чак в Кулата, трябваше да са стотици. А звукът беше продължителен и настойчив — зов след зов. Каквато и да бе причината, трябваше да е спешна. Амирлин затвори папката пред себе си и плесна с длан върху нея.

— Иди да видиш какви са вестите от бойното поле, Моарейн. — Тамра говореше почти нормално, но в гласа й се долавяше някакъв неопределим нерв и острота. — Сюан, направи ни чай. Бързо, Чедо.

Моарейн примигна. Амирлин наистина беше разтревожена. Но можеше да направи само едно.

— Както наредите, Майко — отвърнаха едновременно и без колебание двете със Сюан, съпровождайки отговора с дълбоки реверанси, и се обърнаха към вратата за преддверието, до камината. Сребърният чайник със златни инкрустации беше поставен върху плетен поднос на масичка до същата врата, с кутията с чай, бурканче мед, каничка мляко и голяма кана вода, всички от ковано сребро. На друг поднос имаше три чашки от тънкия зелен порцелан на Морския народ. Моарейн усети леко гъделичкане, щом Сюан се отвори за Извора и прегърна сайдар, женската половина на Силата; обкръжи я сияние, въпреки че щеше да се види само от друга жена, можеща да прелива. Обикновено преливането при шетане беше забранено, но Амирлин беше казала „бързо“. Сюан вече запридаше тънка нишка на Огън, за да накара водата за чая да кипне. Нито Тамра, нито Гитара не казаха и дума да я спрат.

Преддверието към покоите на Амирлин не беше голямо — бе предназначено само за няколко души. Амирлин приемаше делегации в една от залите за аудиенции или в съседния служебен кабинет, не в личните си покои. Намираше се зад камината в дневната и беше почти затоплено. Имаше само един стол, със скромна дърворезба, но голям. Сега беше придърпал до една от стойките с лампи, за да може да чете на светло слабичката новачка Елин Уоръл. С гръб към вратата за дневната и вглъбена над книгата с дървени корици, тя не чу как Моарейн прекоси килима с дългите ресни.

Елин трябваше да усети присъствието й много преди да се приближи достатъчно, за да надникне над рамото на детето. Всъщност не беше дете, тъй като беше новачка вече седма година и бе дошла в Кулата на осемнайсет, но към една новачка се отнасяха като към дете независимо от възрастта й. Впрочем, Айез Седай и Посветените наричаха „чедо“. Моарейн беше успяла да долови способността на детето да прелива още щом пристъпи в стаята. Елин определено трябваше да усети нейната от толкова близо. За жена, способна да прелива, бе невъзможно да се промъкне крадешком до друга такава, освен ако втората не внимава.

Надникна над рамото на Елин и веднага позна книгата. „Пламенни сърца“, сборник с любовни истории. Библиотеката на Кулата беше най-голямата в познатия свят, съдържаше копия на почти всички печатани някога книги, но точно тази беше неподходяща за новачки. На Посветените им се позволяваше известна волност — до това време вече си разбрала, че ти предстои да видиш как съпругът ти се състарява и умира, а после — децата ти, внуците и правнуците, докато ти самата изобщо не си се променила — но на новачките кротко им внушаваха да не мислят за мъже или за любов и ги държаха съвсем настрана от всякакви мъже. Никак нямаше да е добре една новачка да се опита да избяга, за да се омъжи, или още по-лошо — да зачене дете. Обучението на новачките беше преднамерено тежко — ако ще се прекършиш, по-добре да се случи, докато си новачка, отколкото като Сестра. Да си Айез Седай наистина беше тежко, а да добавиш към това и едно дете щеше да го направи повече от тежко.