Робърт Джордан - Нова пролет (Прелюдия към Колелото на времето)

Нещо много важно трябваше да я е разтревожило точно в този ден. Беше видяла Тамра вчера по коридорите и ако изобщо бе съществувала някога жена, от която да блика самоувереност, то това бе тя. Така. Битката навън кипеше вече от три дни. Ако Гитара наистина я беше Предрекла, ако наистина я бяха споходили и други Прорицателства, какво друго можеше да е? Предположенията нямаше да свършат работа, но размисълът можеше да помогне. Айилците минават по мостовете и нахлуват в града? Невъзможно. От три хиляди години, докато се издигаха и рухваха държави и дори империята на Ястребовото крило беше пометена в огън и хаос, никоя армия не бе успявала да пробие крепостните стени на Тар Валон или да проникне през портите, а доста врагове се бяха опитвали. Може би битката се превръщаше в бедствие по някакъв начин? Или беше необходимо нещо, за да се избегне бедствието? Всъщност в момента в Кулата единствените две Айез Седай бяха Тамра и Гитара, освен ако някоя не се беше върнала през нощта. Говореше се, че имало толкова много ранени войници, че били необходими всички Сестри, притежаващи и най-малката дарба в Церенето, но никоя не беше казала направо, че отиват точно там. Айез Седай не можеха да лъжат, но често пъти говореха със заобикалки и подвеждането не им беше чуждо. Сестрите също така можеха да използват Силата като оръжие, ако те самите или Стражниците им се окажеха в опасност. Никоя Айез Седай не беше взимала участие в битка от Тролокските войни насам, когато се бяха опълчили на твари на Сянката и армии от Мраколюбци, но може би Гитара беше Предрекла бедствие, ако не се намесят Айез Седай. Но защо е трябвало да се чака до третия ден? Възможно ли беше едно Прорицателство да е толкова подробно? Може би, ако Сестрите се бяха включили в битката по-рано, това е щяло да причини…

С крайчеца на окото си Моарейн забеляза, че Сюан й се усмихва. Усмивката превръщаше чаровното лице на приятелката й в красиво и ясносините й очи просветнаха. Близо с педя по-висока от Моарейн — Моарейн отдавна беше преодоляла раздразнението от това, че е по-ниска от почти всички, но не можеше да се отърве от навика да забелязва ръста им — и почти толкова светлокожа, колкото нея, Сюан носеше формената си рокля на Посветена с излъчване на такава увереност, каквато Моарейн изобщо не можеше да постигне. Роклите с високите яки бяха с възможно най-чисто белия цвят, освен ивиците по полите и на ръкавите, в подобие на седемцветния епитрахил на Амирлин. Така и не можеше да разбере как толкова много Сестри от Бялата Аджа приемаха да носят непрекъснато бялото все едно, че са във вечен траур. Колкото до нея, най-трудното в това да си новачка беше да се обличаш в чисто бяло ден след ден. Най-трудното, като оставим ученето на самоконтрол над чувствата. Това все още я хвърляше в казана с врялата вода от време на време, но все пак не толкова често, колкото през първата година.

— Ще го разберем, когато го разберем — прошепна й Сюан и хвърли бърз поглед към Тамра и Гитара. Никоя от двете не беше помръднала. Писалката на Гитара отново беше надвиснала над писмото и мастилото засъхваше.

Моарейн неволно отвърна на усмивката й. Сюан притежаваше тази дарба — да я накара да се усмихне, когато й се искаше да се намръщи, и да се засмее, когато й се плачеше. Усмивката мина в прозявка и тя припряно се озърна да види дали Амирлин или Пазителката не са забелязали. Но те все така бяха погълнати от мислите си. Когато се обърна, Сюан беше запушила устата си с ръка и я гледаше сърдито. Още малко и щеше да се изкиска.

Отначало се беше изненадала от това, че двете със Сюан станаха приятелки, но сред новачките и Посветените най-добрите приятелки като че ли винаги се получаваха между много подобни или много различни. В някои неща двете със Сюан си приличаха. И двете бяха сирачки; майките им бяха умрели, докато бяха малки, а след това бащите им бяха напуснали домовете. И двете бяха родени с искрицата, което беше необичайно. В един момент бяха започнали да преливат Силата, все едно дали се бяха учили, или не как се прави; определено не всяка жена можеше да се научи.

Оттам започваха различията, още преди да дойдат в Тар Валон, а те не се изразяваха само в това, че Сюан беше родена в бедност, докато Моарейн — в богатство. В Кайриен Айез Седай се радваха на почит и на Моарейн беше устроен голям бал в Слънчевия дворец, за да се отпразнува заминаването й за Кулата. В Тийр преливането беше поставено извън закона и Айез Седай не ги обичаха. Сюан я бяха натоварили на един кораб, тръгващ нагоре по реката за Тар Валон в същия ден, в който една Сестра беше открила, че може да прелива. Разликите бяха много, но нито една не им пречеше. Между многото, Сюан беше дошла в Тар Валон напълно овладяла нрава си, беше бърза в решаването на главоблъсканици, докато Моарейн — не; Сюан не можеше да понася коне, докато Моарейн ги обожаваше; и се учеше толкова бързо, че на Моарейн свят й се завиваше.