Робърт Джордан - Сърцето на зимата

— Какво ако разбера? — каза Егвийн. Главата на Нинив рязко се извъртя, с разширени от паника очи и за миг шалът с ресните и копринената рокля се смениха с бялата рокля с ивиците на Посветена. Дори ки’сайн изчезна. Само за миг, след което стана отново каквато си беше, само че без бялото в косата й, но и това бе достатъчно, за да изпише израз на печал на лицето на Егвийн. Много добре познаваше Нинив.

— Какво ако разбера, Нинив? — повтори Егвийн по-твърдо. Елейн си пое дъх. Не че се канеше да премълчава нещо. Във всеки случай не и нещо, което ще е важно за Егвийн. Но в сегашното си настроение Нинив щеше или да издрънка всичко, или да стане много опърничава и да започне да настоява, че няма нищо за разбиране. Което щеше само да подтикне Егвийн да задълбае още по-надълбоко.

— Някой сложи корен от вилняк в обедния ми чай — каза тя и продължи да изрежда чинно всички подробности: за мъжете с дългите ками, за щастливата поява на Дойлин Мелар и как Диелин бе доказала верността си. За всеки случай добави и новината за Еления и Неан, за издирванията на шпионите в двореца от страна на Първата слугиня, дори за зачисляването на Заря и Кирстиан към Вандийн, както и за нападението над Ранд и неговото изчезване. Егвийн, изглежда, не се развълнува от дългия речитатив — дори прекъсна Елейн в частта за Ранд, като каза, че го знаела — но поклати пренебрежително глава, щом чу, че Вандийн не постига никакъв напредък в издирването на Черната сестра и че това много я безпокои. — Ох, и сега трябва да имам охрана — завърши Елейн. — Двайсет жени под командата на капитан Мелар. Не мисля, че Биргит ще ми намери Деви, но поне ще се опита.

Зад Егвийн се появи стол без гръб с две облегалки и тя седна, без да го поглежда. Тук тя беше много по-опитна от Елейн и Нинив. Носеше тъмнозелена рокля от фина вълна, добре скроена, но без никаква украса — сигурно същата, която бе носила будна предния ден. И си оставаше през цялото време зелена вълнена рокля за езда.

— Бих предложила да дойдете с мен в Муранди утре… тази нощ — рече тя, — ако пристигането на Родственичките не подпали пожар сред Заседателките.

Нинив вече се бе посъвзела, макар че съвсем ненужно приглаждаше полите си. Везмото по роклята й в момента беше сребърно.

— Мислех, че вече си притиснала под палеца си Съвета на Кулата.

— Все едно да притиснеш пор под палеца си — сухо отвърна Егвийн. — Върти се и се гърчи, й все гледа да те ухапе. О, колкото до войната с Елайда, те правят точно това, което кажа — не могат да го заобиколят, колкото и да сумтят за разходите по войската! — но споразумението с Родството не е част от тази война, нито това, че позволихме Родството да разбере колко много е знаела Кулата за тях през цялото време. Или е смятала, че знае. Целият съвет щеше да припадне само като разбраха колко много не са знаели. Много упорито се мъчат да измислят начин да се спре, приемането на още новачки.

— Но не могат, нали? — попита настойчиво Нинив. И тя си направи стол, но когато го погледна да се увери, че е там, беше копие на този на Егвийн, трикрако столче, когато понечи да седне, и селски стол с кожен гръб, когато се настани. Роклята й сега беше раздвоена за езда. — Ти вече направи прокламация. Всяка жена, ако се докаже, че притежава искрата в изпитанието. Трябва само да направиш още една, за Родството.

Елейн си направи копие на един от столовете в дневната си. Много по-лесно беше да си го поддържа.

— О, една прокламация на Амирлин си е почти като закон — каза Егвийн. — Докато Съветът не измисли начин да я заобиколи. Най-новото им оплакване е, че разполагаме само с шестнадесет Посветени. Макар че повечето Сестри продължават да броят Фаолайн и Теодрин в бройката на Посветените. Но дори осемнадесет не са достатъчно, за да се осигурят на новачките уроците, които трябва да се водят от Посветени, Налага се да ги поемат Сестри. Според мен някои се надяваха, че лошото време ще забави притока им, но не стана така. — Усмихна се и в черните й очи пробяга лукав блясък. — Имаме една съвсем нова новачка, която бих искала да ти представя, Нинив. Шарина Мелой. Баба. Мисля, че ще се съгласиш, че е забележителна жена.

Столът под Нинив съвсем изчезна и тя тупна шумно на пода. Но май изобщо не го забеляза, а остана да седи, зяпнала стъписано Егвийн.

— Шарина Мелой ли? — промълви тя с треперещ гласец. — Тя е новачка?

Роклята й сега придоби съвсем непозната за Елейн кройка — с широки и дълги ръкави, тясно и много дълбоко деколте, извезано на цветенца и с перли. Косата й се спускаше до кръста, стегната с шапчица от лунни камъни и сапфири, нанизани на много тънки златни конци. А на левия й безимен пръст имаше широка златна халка. Само ки’сайн и пръстенът с Великата змия си останаха същите.