Робърт Джордан - Сърцето на зимата

Здесь есть возможность читать онлайн «Робърт Джордан - Сърцето на зимата» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2001, ISBN: 2001, Издательство: Бард, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Сърцето на зимата: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сърцето на зимата»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Колелото на Времето" от Робърт Джордан
се превърна в международен бестселър № 1 и в един
от най-популярните фантастични епоси на всички времена.
Сега „Колелото на Времето" се завърта отново
и забележителното сказание завладяло умовете
на цяло поколение читатели, продължава.
„Сърцето на Зимата" е триумф на епичното повествование
и великолепно продължение на една от най-забележителните
поредици в жанра фентъзи.
„Могъща панорама на добро и зло" Орсън Скот Кард

Сърцето на зимата — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сърцето на зимата», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Щом чу за стипцата, Елейн също се усмихна — много по-широко. Моментално й се прииска тя самата да се разлудува. И щеше да го направи, ако беше в компанията на всеки друг, но не и на Нори. За миг толкова се въодушеви, че раздразненият хленч на Биргит в главата й заглъхна. Бояджиите и тъкачите направо гълтаха стипцата, а също така стъкларите и майсторите на хартия. Единственият източник на първокачествена стипца беше Геалдан — досега — и само търговските такси за износа й стигаха да се поддържа тронът на Геалдан от поколения насам. Това, което пристигаше от Тийр и Арафел, не беше толкова чисто, но и то носеше на двете държави доходи като маслиненото масло и скъпоценностите.

— Това наистина е важна новина, господин Нори. Най-добрата, която получавам днес. — Като че ли най-добрата, откакто се бе завърнала в Кемлин. — Скоро ли ще можем да преодолеем „колебливостта“ на банкерите? — Те едва ли не й затръшваха вратата пред лицето, само не чак толкова грубо. Всички банкери много добре знаеха колко меча стоят в момента зад нея и колко — зад противниците й. Въпреки това не се съмняваше, че находищата на стипца ще ги обърнат към нея.

— Много скоро, милейди, и убеден съм, при много изгодни условия. Ще им заявя, че ако най-добрите им предложения ни се сторят неизгодни, ще се обърна към Тийр или Кайриен. Няма да рискуват да изгубят клиентелата, милейди.

Каза го все с този суховат, равнодушен глас, без намек за доволство, което всеки друг на негово място щеше да изпита.

— Ще са заеми срещу бъдещите приходи, разбира се, но ще има и разходи. Разработката на самите рудници. Данабар е планински край и е доста далече от Люгардския път. Все пак ще има достатъчно, за да се задоволят амбициите ви за гвардията, милейди. Както и за вашата „Академия“.

— „Достатъчно“ едва ли е подходящата дума, ако сте се отказали от опитите си да ме разубеждавате за Академията, господин Нори — отвърна почти със смях Елейн. Нори стискаше съкровищницата на Андор като квачка едничкото си яйце и беше непреклонно против намерението й да изгради школата, поръчана от Ранд да се основе в Кемлин, като повтаряше отново и отново аргументите си с този сух и неотстъпчив глас, който й пробиваше главата като свредел. Школата до този момент се състоеше само от една дузина школари с техните ученици, пръснати по странноприемници из Новия град, но дори през зимата всеки ден прииждаха нови и нови, и вече започваха да вдигат шум, че им трябвало повече място. Тя, разбира се, не предлагаше да им се дава палат, но все пак имаха нужда от нещо. Нори се стараеше да опази оскъдното злато на Андор, но тя мислеше за бъдещето на Андор. Наближаваше Тармон Гай-дон, но трябваше да вярва, че и след Последната битка ще има бъдеще, все едно дали Ранд ще унищожи света, или не. Иначе нямаше смисъл да продължава човек с каквото и да било, а тя не можеше просто ей така да си седне и да чака. Дори да знаеше със сигурност, че Последната битка ще сложи край на всичко, пак нямаше да може да чучне и да си трае. Ранд основаваше тези школи в случай, че наистина разруши света, с надеждата, че нещо след това ще се спаси, но тази школа тук щеше да е на Андор, а не на Ранд ал-Тор. „Академията на розата“, посветена на паметта на Мургейз Траканд. Щеше да има бъдеще, и толкова. И бъдещето щеше да помни майка й. — Или сте решили, че кайриенското злато може в края на краищата да отведе до Преродения Дракон?

— Все още вярвам, че рискът е много малък, милейди, но вече не си струва предвид това, което току-що научих за Тар Валон. — Тонът му си остана непроменен, но явно нещо го беше възбудило. Пръстите му забарабаниха по кожената папка като разбудени паяци и спряха. — Хм… Бялата кула е разпространила прокламация, с която признава… хм… лорд Ранд за Преродения Дракон и му предлага… хм… закрила и наставничество. Също така обявява анатема на всеки, който се обръща към него на своя глава, а не чрез Кулата. Благоразумно ще е да се пазим от гнева на Кулата, милейди, както сама безспорно знаете. — Погледна многозначително пръстена й с Великата змия. Знаеше за разцеплението в Кулата естествено, сигурно досега не беше го чул само последният пройдоха в Селейсин — но беше достатъчно дискретен, за да не я пита към кой от двата лагера принадлежи. Макар че явно се канеше да каже „Амирлинският трон“ вместо „Бялата кула“. И Светлината знае какво се канеше да каже вместо „лорд Ранд“. Но не можеше да го вини за това. Човекът си беше предпазлив — качество, необходимо за поста му.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сърцето на зимата»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сърцето на зимата» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Робърт Джордан - Буря се надига
Робърт Джордан
Робърт Джордан - Конан Великолепния
Робърт Джордан
Робърт Джордан - Нож от блянове
Робърт Джордан
Робърт Джордан - Спомен за светлина
Робърт Джордан
Робърт Джордан - Среднощни кули
Робърт Джордан
Робърт Джордан - Пътят на кинжала
Робърт Джордан
Робърт Джордан - Небесният огън
Робърт Джордан
Робърт Джордан - Силата на сянката
Робърт Джордан
Робърт Джордан - Прероденият дракон
Робърт Джордан
Робърт Джордан - Великият лов
Робърт Джордан
Робърт Джордан - Окото на света
Робърт Джордан
Отзывы о книге «Сърцето на зимата»

Обсуждение, отзывы о книге «Сърцето на зимата» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x