Робърт Джордан - Сърцето на зимата

Повечето от хората по улиците не приличаха на местни жители — сива тълпа, облечена в груби дрехи от бозав шаяк; отдръпваха се боязливо да им сторят път. Деца не се мяркаха, нито кучета. Гладът тук мъчеше и хора, и животни. И навсякъде беше пълно с въоръжени мъже, които газеха в мръсния, разкалян снощен сняг, блъскаха и събаряха хората, не успели навреме да се дръпнат от пътя им, и принуждаваха дори волските впрягове да ги заобикалят. Виждаха се навсякъде. В градчето сигурно имаше хиляди като тях. Армията на Масема бе дрипава сган, но поне досега четта й компенсираше всичко, което й липсваше. Слава на Светлината, че се съгласи да вземе със себе си само сто души. Цял час се наложи да спорят за бройката, но накрая се съгласи. Накрая бе победило желанието на Масема да стигне бързо при Ранд, въпреки че за Пътуване не искаше и да чуе. Малцина от следовниците му разполагаха с коне, а колкото повече тръгнеха пеша, толкова по-бавно щяха да стигнат. Поне щеше да пристигне в лагера на Перин, докато се стъмни.

Перин не забеляза други конници. Привличаха погледите на мъжете с оръжия — студени, трескави погледи. Много често при Пророка идваха добре облечени хора, разни благородници и търговци, с надеждата, че лично изразеното покорство ще им донесе повече благословия и по-малко наказания, но обикновено си тръгваха пеша. Свитата му обаче никой не се опита да спре, само дето се налагаше да заобикалят отдалече тълпите следовници на Масема. Щом напускаха на коне, значи такава е била волята на Масема. При все това на Перин не се наложи да напомня на останалите да се движат вкупом. Из Абила се долавяше някакво смътно чувство на изчакване и никой, който имаше капка ум в главата, не държеше да се окаже наблизо, когато това изчакване свърши.

Перин изпита облекчение, когато Балвер подкара коня си по една странична улица недалече от дървения мост, извеждащ извън града. Още по-голямо бе облекчението му, след като прекосиха моста и подминаха последните стражи. Сбръчканият дребен мъж с чворестите пръсти и протритото бозаво палто, провиснало на гърба му, можеше да се грижи достатъчно добре за себе си въпреки окаяната си външност, но Файле градеше подобаваща за истинска благородничка домашна свита и никак нямаше да остане доволна, ако Перин допуснеше нейният секретар да пострада. Нейният, както и на Перин. Перин не беше сигурен дали му харесва много, че си има секретар, но трябваше да признае, че човекът притежава и други дарби освен добрия почерк. Което доказа веднага щом се ометоха от града и навлязоха сред ниските гористи хълмчета. Повечето бяха оголени и тъмни, а малкото, които бяха опазили листа и иглички, стояха като ярки зелени петна по околната белота. По пътя бяха сами, но замръзналият сняг в коловозите ги забавяше.

— Простете, милорд Перин — измърмори Балвер и се наведе, за да може да го види покрай рамото на Илиас, — но случайно подочух някои неща в градчето, които може би ще ви заинтересуват. — Окашля се дискретно в ръка и побърза да придърпа бозавото палто около тялото си.

Илиас и Ейрам изостанаха, без да дочакат подканящия жест на Перин. Всички бяха свикнали с желанието на сухия дребен мъж да си говори насаме с „лорда“. Перин така и не можеше да разбере защо Балвер толкова държи никой да не разбере, че човърка за сведения във всяко градче и селце, през което минеха. Трябваше да знае вече, че Перин обсъжда това, което научи, с Файле, както и с Илиас. Но в човъркането го биваше.

Двамата продължиха сами и Балвер килна глава на една страна, за да го гледа.

— Всъщност имам две новини, милорд. И ми се струва, че едната е важна, а другата — спешна. — Спешна или не, но гласът му прозвуча сухо като шумящите под копитата мъртви листа.

— Колко спешна? — Перин беше готов да се обзаложи каква ще е първата новина.

— Доста според мен, милорд. Крал Ейрлон се е сразил със сеанчанците край град Джерамел, на около сто мили западно оттук. Станало е преди десетина дни. — За миг Балвер се нацупи раздразнено. Не обичаше неточностите. Никак не обичаше да не знае кое точно как и кога е станало. — Надеждната информация е оскъдна, но няма съмнение, че армията на Амадиция е съкрушена. Войските са избити, пленени или пръснати. Много ще се изненадам, ако някъде са останали заедно повече от стотина души, а и те скоро ще се захванат с разбойничество. Самият Ейрлон е пленен с целия му двор. Амадиция вече няма благородници от достатъчно висок ранг.

Перин си отбеляза наум, че губи баса. Обикновено Балвер започваше донесенията си с Белите плащове.