Робърт Джордан - Сърцето на зимата

— Какво още си забелязала?

Без да пуска лъжицата, Габрел седна от другата страна на масата и се наведе към нея.

— Стената им може да е яка, когато я довършат, но тук е пълно с пукнатини. Имаме фракцията на Мазрим Таим, както и на Логаин, макар да не съм сигурна, че за двамата изглежда така. Сигурно има и други фракции, и определено има мъже, които не се сещат, че има фракции. Петдесет и една Сестри би трябвало да могат да се възползват от това, въпреки връзката. Вторият въпрос е дали наистина да го използваме?

— Вторият въпрос? — удиви се Товейн, но Габрел само изчака. — Ако успеем да разтворим тези пукнатини — каза накрая тя, — ще пръснем по широкия свят десет, петдесет или сто банди, всяка от които ще е по-опасна от най-силната армия. Да изловим всички може да ни отнеме целия живот и дотогава светът да бъде раздран като при ново Разрушение или онова, което ще съпътства Тармон Гай-дон. И то ако този ал-Тор наистина е Преродения Дракон. Но ако не… Да потушим бунта и да върнем онези Сестри в Кулата, да призовем всяка оттеглила се Сестра… но пак не знам дали всички заедно ще можем да унищожим това място. Подозирам, че половината Кула така или иначе ще загине при този опит. Какъв е първият въпрос?

Габрел се отпусна уморено в стола си.

— Да, решението не е леко. А те всеки ден водят още и още мъже. Петнайсет или двайсет нови, откакто сме тук.

— Не ме отвличай с дреболии, Габрел! Какъв е първият въпрос? — Погледът на Кафявата се изостри и тя я изгледа втренчено.

— Шокът скоро ще отшуми. А след това? Властта, която Елайда ти повери, приключи. Експедицията приключи. Първият въпрос е дали ще сме петдесет и една съюзени Сестри, или ще продължаваме да се делим на Кафяви и Червени, на Жълти, Зелени и Сиви? И бедната Айако, която сигурно сто пъти съжали, че Белите настояха да се включи тяхна Сестра. Лемай и Десандре са най-високопоставените сред нас. — Габрел размаха назидателно лъжицата. — Единственият шанс да се държим заедно е ако ти публично се подчиниш на властта на Десандре. Трябва да го направим! Това поне ще положи началото. Надявам се. Само още няколко да успеем да привлечем, това ще е начало.

Товейн си пое дъх и се престори, че уж обмисля. Само по себе си да отстъпи пред по-изтъкната Сестра не беше кой знае колко трудно. Аджите понякога таяха свои тайни и дори крояха заговори една срещу друга, но откритият раздор в Кулата сега я ужасяваше. Освен това се беше научила на покорство при госпожа Довийл.

— Мога да се примиря — най-сетне заяви тя. — Трябва да измислим план за действие и да го представим на Десандре и Лемай, ако искаме да ги убедим. — Вече си го беше съставила отчасти, макар и да не ставаше все още за представяне пред никого. — О, водата кипна, Габрел.

Глупачката изведнъж се усмихна, скочи и се затича към печката. Кафявите, като си помислиш, наистина бяха по-добри в четенето на книги, отколкото в разгадаването на човешки намерения. Преди да унищожат Логаин, Таим и всички останали, щяха да помогнат на Товейн Газал да се справи с Елайда.

Тромавите грамади на Кайриен лежаха скупчени зад масивните градски стени по двата бряга на реката Алгуеня. Небето беше ясно и безоблачно, но духаше студен вятър, а слънцето блестеше по заснежените покриви и ледените висулки отказваха да се топят. Алгуеня не беше замръзнала, но от горното й течение по водата се носеха откъртени ледени парчета, поклащаха се и се блъскаха в корпусите на корабите, чакащи реда си по кейовете. Заради зимата, войните и Преродения Дракон търговията бе залиняла, но не можеше да секне съвсем, не и докато са живи народите. Напук на студа фургони, коли и хора се точеха по улиците, прорязали терасираните хълмове на великия град. „Градът“, така го наричаха тук.

Пред Слънчевия палат с квадратните кули се беше струпало човешко гъмжило. Търговци, загърнати в дебели палта от фина вълна, и благородници в дрехи от кадифе търкаха рамо с дрипави пристанищни работници и още по-окаяни на външност бежанци. Никой не се интересуваше кой му е съседът и ловките обирачи на кесии дори забравяха за занаята си. Мъже и жени се отдръпваха, клатейки глави, но други веднага им заемаха местата, тук-там вдигаха на рамене дете, за да види по-добре рухналото крило на Слънчевия палат, където работници разчистваха отломките от третия етаж. Навсякъде другаде из Кайриен ехтяха ковашки чукове и брадви, омесени с виковете на дюкянджии, ропота на купувачи, мърморенето на търговци. Тълпата пред Слънчевия палат обаче беше притихнала.