Робърт Джордан - Сърцето на зимата

Едното й изявление предизвика толкова изненадани погледи, колкото и другото — айилка нейна сестра? А Стражникът й — жена? — но Тенобия и останалите властваха над земи, в които кошмарите бродеха посред бял ден и всеки, който си позволеше там да се стъписа твърде много — смятай го за мъртъв. Елейн обаче не им даде възможност да се съвземат напълно. „Нападай, преди да са разбрали какво правиш — казал й бе Гарет Брин, — и продължавай с атаката, докато не ги обърнеш в бяг или не си отвориш изход.“

— Да смятаме ли, че приключихме с учтивостите? — рече тя и си взе чашка с аромат на подправено вино от сребърния поднос. Предупредителна струйка потече по връзката на Стражника, а Авиенда изгледа чашата накриво, но Елейн не се канеше да отпива. Добре, че си замълчаха. — Само глупак би си помислил, че сте изминали целия този път, за да завземете Андор — каза тя, отиде при столовете и седна. Владетели или не, нищо не им остана, освен да я последват или да й я гледат гърба. По-точно гърба на Биргит, понеже тя застана зад нея. Авиенда както обикновено се смъкна на пода и разгъна полите си в широко ветрило. — Довел ви е Преродения Дракон — продължи Елейн. — Помолихте за тази аудиенция с мен, защото бях при Фалме. Въпросът е защо е толкова важно за вас? Нима смятате, че мога да ви разкажа нещо повече за онова, което се случи там, от всичко, което вече знаете? Че Рогът на Валийр бе огласен, че мъртвите герои на легендите излязоха на коне, за да се сразят със сеанчанските нашественици, и че Преродения Дракон се срази в небесата със Сянката пред очите на всички. Ако знаете за всичко това, знаете колкото мен.

— Аудиенция ли? — възкликна с неверие Тенобия, тъкмо понечила да седне. Смъкна се и походното столче под нея изскърца. — Никой не е молил за аудиенция! Дори да държеше вече трона на Андор…

— Да говорим по същество, Тенобия — намеси се кротко Пайтар. Вместо да седне, той остана прав и заотпива от виното си. Елейн направо се зарадва, че вижда бръчките на лицето му. Този щедър и топъл глас можеше да смути мислите на всяка жена.

Етениел хвърли още един бърз поглед на Тенобия, докато сядаше, и измърмори нещо под носа си. На Елейн й се стори, че чу нещо за „венчило“, макар и изречено с печален тон, но не схвана. Така или иначе, след като се намести на стола си старата жена отново насочи цялото си внимание към Елейн.

— В друг момент вашата безцеремонност сигурно щеше да ми допадне, Елейн Седай, но не виждам нищо забавно в това да попаднеш в засадата, устроена от собствения ти съюзник. — Тенобия се намръщи, но този път Етениел дори не си направи труд да я стрелне с убийствения си поглед. — Това, което се случи във Фалме — продължи кралицата на Кандор към Елейн, — не е толкова важно, колкото последствията от него. Не, Пайтар. Длъжни сме да й кажем това, което трябва да й кажем. Тя вече знае достатъчно много, за да разбере и останалото. Знаем, че сте била спътница на Преродения Дракон във Фалме, Елейн. И може би негова приятелка. Права сте. Не сме дошли за нашествие. Дойдохме да намерим Преродения Дракон. И изминахме в несгоди целия този път само за да разберем, че никой не знае къде може да бъде намерен. Вие знаете ли къде е той?

Елейн едва прикри облекчението си от глупавия въпрос. Нямаше да го зададат, ако мислеха, че е нещо повече от спътничка и приятелка. И тя можеше да се прави на глупава. Нападай и само нападай.

— Защо искате да го намерите? Пратеници и вестоносци биха могли да му отнесат всяка вест, която пожелаете. — Все едно да ги попита защо са повели със себе си такива огромни войски.

Еазар не беше взел вино и стоеше, стиснал юмруци.

— Войната срещу Сянката се води по границите на Гибелта — каза той мрачно. — Последната битка ще бъде извоювана в Погибелта, ако не в самия Шайол Гул. А той пренебрегва Граничните земи и се занимава със страни, които не са виждали жив мърдраал от Тролокските войни насам.

— Кар-а-карн решава къде да танцува с копията, влагоземецо — изръмжа Авиенда. — Ако сте негови следовници, тогава сражавайте се където той каже. — Никой не погледна към нея. Всички гледаха Елейн. Никой не пое намека й.

Елейн се насили да диша спокойно и да срещне погледите им, без да мига. Цяла армия беше твърде голям капан, за да го е заложила Елайда само за да хване Елейн Траканд, но виж, Ранд ал-Тор, Преродения Дракон, бе друго нещо. Мерилил помръдна нервно на стола си, но си беше получила указанията. Каквото и да бе договорила Сивата сестра, щом започнеше Елейн — тя трябваше да мълчи. По връзката с Биргит потече увереност. А Ранд беше като камък — неразгадаем и далечен.