Робърт Джордан - Сърцето на зимата

— Странни обичаи имате вие, вързаните за брега.

В коридора се опита да тръгне малко по-бързо, макар че не беше лесно, докато придържаше наметалото да не зейне. Червено-белите плочки по пода се оказаха много по-студени от килимите в дневната. Малкото слуги, топло облечени с вълнени ливреи, зяпваха, щом я видеха, след което се забързваха по задачите си. Пламъците на светилниците примигваха — из Коридорите винаги имаше течение.

— Нарочно го направи, нали? — обърна се тя към Надийр, без това да прозвучи като въпрос. — Всеки път, когато ме повикате, гледате непременно да е пълно с хора, които да видят. За да сте сигурни, че посестримяването ми с Авиенда е достатъчно важно за мен. — Бяха й казали, че трябвало да е по-важно от всичко. — А на нея какво направихте? — Авиенда понякога нямаше никакъв срам, често обикаляше из покоите си разсъблечена и без да я интересува, дори не забелязваше, когато влезеха слуги. Нея да разсъблечеха сред тълпа от хора, щеше да е нищо.

— Това тя ще ти го каже, ако пожелае — отвърна добродушно Надийр. — Много ти се ще да разбереш. Повечето не искат. — Едрите й гърди се разлюляха от пръхтенето, което, изглежда, трябваше да мине за смях. — Тия мъже, дето си обърнаха гърбовете и жените, дето те пазеха… Щях да прекратя тази дивотия, ако онзи с бродираното палто не надничаше през рамо да се възхити на бедрата ти. А, и ако червенината по бузите ти не ми подсказа, че го знаеш.

Елейн обърка крачки и залитна. Наметалото се разтвори и изгуби малкото топлина, която бе съхранило, докато тя успее да го загърне отново.

— Мръсен нерез! — изръмжа тя. — Ще го… ще го!… — Да я изгори дано, какво можеше да направи? Да каже на Ранд? Той да се разправя с Таим? Никога!

Надийр я изгледа озадачено.

— На повечето мъже им е приятно да погледат женски задник. Престани да мислиш за мъже и започни да мислиш за жената, която искаш за сестра.

Елейн отново се изчерви и насочи ума си към Авиенда. Не че това успокои нервите й. Имаше някои особени неща, за които й бяха казали да мисли преди церемонията, и някои от тях доста я безпокояха.

Надийр крачеше редом с Елейн, а тя много внимаваше краката й да не се показват през процепа на наметалото — слуги имаше навсякъде, — така че им отне доста време, докато стигнат до стаята, където се бяха събрали Мъдрите — повече от дузина, в широките си поли, белите блузи и тъмните шалове, до една отрупани с гердани и гривни от злато и сребро, скъпоценни камъни и слонова кост. Всички мебели и килими бяха махнати, а в камината нямаше никакъв огън. Тук, в недрата на двореца, нямаше прозорци и тътенът на гръмотевиците едва се чуваше.

Очите на Елейн се приковаха в Авиенда, която бе застанала в другия край на стаята. Гола. Усмихна се плахо на Елейн. Плахо! Авиенда! Елейн бързо захвърли наметалото и й отвърна с усмивка. Плахо, както осъзна. Авиенда се засмя тихо и след малко Елейн направи същото. Светлина, въздухът беше студен! А подът бе още по-студен!

Не познаваше повечето Мъдри в стаята, но едно от лицата веднага й се наби в очите. Преждевременно побелялата коса на Амис, съчетана с чара на жена на средна възраст, й придаваше донякъде вид на Айез Седай. Сигурно беше Пътувала от Кайриен. Егвийн учеше там сънебродниците, за да им се отплати за уроците им за Тел-айеран-риод. И да върне някакъв дълг, както твърдеше, въпреки че така и не поясни какъв дълг.

— Надявах се, че и Мелайне ще е тук — каза Елейн.

Съпругата на Баел й допадаше — сърдечна и щедра жена. Не като другите две в стаята, които разпозна — кокалестата Тамела и Виендре — красива синеока орлица. И двете я надминаваха в Силата, по-могъщи бяха от всички Сестри, които бе срещала, освен Нинив. Това уж нямаше значение сред айилците, но не можеше да й хрумне друга причина така да се подсмихват и да я поглеждат отгоре-отгоре, щом я видеха.

Очакваше, че ще командва Амис — Амис като че ли винаги командваше, — но напред пристъпи една ниска жена на име Минел, с жълточервеникава коса. Не чак ниска, но все пак единствената по-ниска от Елейн жена в стаята. И при това най-немощна в Силата. Едва щеше да й стигне да си получи шала, ако отидеше в Тар Валон. Може би при айилците това наистина нямаше значение.

— Ако Мелайне беше тук — каза отривисто, но не и недружелюбно Монел — бебетата, които носи, можеха да се включат във връзката между теб и Авиенда, ако вълните ги докоснат. Стига да оживеят, разбира се — неродените не са достатъчно силни за това. Въпросът е дали вие двете сте? — Посочи с две ръце пода пред себе си. — Елате и двете в средата на стаята.