Робърт Джордан - Сърцето на зимата

На ръст Надийр не отстъпваше на двамата мъже до вратата — едра жена, може би най-едрата айилка, която Елейн бе виждала. Зелените й очи ги удостоиха за миг с внимание и ги зарязаха като нещо маловажно. Ашаманите не впечатляваха Мъдрите. Малко неща ги впечатляваха тях. Тя придърпа тъмния шал на раменете си — многобройните й гривни иззвъняха, пристъпи и застана пред Елейн с гръб към Таим. Въпреки студа си беше наметнала над тънката бяла блуза само шал, макар че — странно — носеше и едно тежко вълнено наметало, сгънато на лявата й ръка.

— Трябва да дойдеш веднага — заяви тя на Елейн. Веждите на Таим се изкатериха по челото му: явно не беше свикнал с такова пълно пренебрежение.

— Светлина небесна! — въздъхна Диелин. — Не зная за какво става въпрос, Надийр, но ще трябва да почака, докато…

Елейн сложи ръка на рамото й.

— Наистина не знаеш, Диелин, и не може да чака. Ще отпратя всички и ще дойда с теб, Надийр.

Мъдрата поклати неодобрително глава.

— Дете, чакащо да се роди, не може да си губи времето с отпращане на хора. — Тя разтърси дебелото наметало. — Това го донесох да предпази кожата ти от студа. А може би трябва да го оставя и да кажа на Авиенда, че свянът ти е по-силен от желанието за сестра. — Диелин зяпна, отведнъж разбрала. Връзката на Стражника затрепери с яростта на Биргит.

Имаше само един избор. Всъщност избор нямаше. Тя пусна свръзката с другите две жени да се разпадне и сама освободи сайдар. Сиянието около Ренайле и Мерилил обаче си остана.

— Ще ми помогнеш ли с копчетата, Диелин? — Чак изпита гордост, че гласът й не трепна. Беше го очаквала. „Само че не пред толкова много свидетели!“ Обърна гръб на Таим — най-малкото нямаше да види как я гледа! — и започна с копченцата по ръкавите. — Диелин, ако обичаш. Диелин? — След малко Диелин се раздвижи все едно, че вървеше насън, замърмори и се запипка с копчетата по гърба на Елейн. Един от ашаманите до вратите се изкиска.

— Кръ-гом! — ревна Таим и ботушите до вратите изтропаха.

Елейн не разбра дали и той се е обърнал — беше почти сигурна, че усеща очите му върху себе си — но изведнъж Биргит се озова до нея, а също Мерилил и Рийни, и Зайда, та дори и Ренайле. Скупчиха се рамо до рамо и оформиха жива стена между нея и мъжете. Не съвсем читава стена. Никоя не беше висока колкото нея, а Зайда и Мерилил стигаха едва до рамото й.

„Съсредоточи се“ — каза си тя. „Спокойна съм. Отпусната съм. Аз съм… Безсрамница, която се съблича гола в стая, пълна с хора, ето какво съм!“ Съблече се колкото можа по-бързо, пусна роклята и ризата на пода и ритна пантофките върху тях. Кожата й настръхна на хладния въздух; да пренебрегне студа означаваше само да престане да тр-р-епери.

— Лудост! — измърмори Диелин и вдигна дрехите й. — Пълна лудост!

— Какво става? — прошепна Биргит. — Да дойда ли с теб?

— Сама трябва да отида — отвърна й с шепот Елейн. — Недей да спориш! — Не че Биргит го показа външно, но връзката беше красноречива. Тя свали златните халки от ушите си, връчи ги на Биргит и след леко колебание добави към тях и пръстена с Великата змия. Мъдрите бяха казали, че трябва да отиде така, както се ражда дете. Много указания имаха, първото от които — да не казва на никого какво предстои. Колкото до това, съжаляваше, че самата тя не знае. Децата се раждаха, без да знаят какво им предстои. Мърморенето на Биргит зазвуча като на Диелин.

Надийр пристъпи с наметалото, но само й го подаде; Елейн се загърна припряно. Все още беше сигурна, че усеща погледа на Таим. Загърна се плътно в тежката вълна и инстинктът я тласна бързо да избяга от стаята, но тя се овладя и бавно се обърна. Нямаше да им подтичва, увита в собствения си срам.

Мъжете, дошли с Таим, стояха вдървено с лица към вратите, а самият Таим беше забил поглед в камината, скръстил ръце на гърдите си. Значи онова усещане за погледа му беше въображаемо. С изключение на Надийр, останалите жени я гледаха с любопитство, ужас и потрес. Надийр изглеждаше само нетърпелива.

Елейн реши да пробва най-властния си тон.

— Госпожо Харфор, бихте ли поръчали за господин Таим и хората му вино, преди да си отидат. — Е, поне не трепна. — Диелин, моля, позабавлявай Надзорницата на вълните и Ветроловката и се погрижи, ако можеш, да разсееш опасенията им. Биргит, очаквам довечера да ми споделиш плана си за набора. — Жените примигнаха изненадани и занимаха мълчаливо.

След това излезе от стаята, следвана от Надийр. Съжаляваше, че не се бе справила по-добре. Последното, което чу преди вратата да се затвори зад нея, бе гласът на Зайда.