„Да ме изгори дано — помисли си тя възмутено. — Не трябваше да използвам името на Ранд!“ Този човек явно смяташе, че знае точно как ще се оправи с гнева на проклетия Прероден Дракон! Най-лошото бе, че ако можеше да вкара Ранд в леглото си, щеше да го направи. Но не и заради това, не и за да се оправи с него, а защото го искаше. Що ли за дар й беше изпратил?
Гняв втвърди гласа й. Гняв заради тона на Таим, заради Ранд, че толкова се бавеше. Заради самата нея, че се черви и си мисли за дарове. Дарове!
— Заградили сте си четири мили от Андор. — Светлина, това беше повече от половината на Вътрешния град! Колко ли от тези типове можеха да го удържат? Кожата й настръхна при тази мисъл. — С чие позволение, господин Таим? Не ми казвайте, че с това на Преродения Дракон. Той няма никакво право да разрешава каквото и да било в Андор. — Диелин до нея помръдна притеснено. Никакво право — да, но достатъчно сила можеше да измести правото. Елейн изгледа Таим в упор. — Отказали сте на гвардията на кралицата да влезе във вашето… владение. — Не че се бяха опитали преди тя да се завърне. — Законът в Андор се простира над цял Андор, господин Таим. Правосъдието ще бъде едно и също и за Господаря, и за селяка… и за Ашаман. Няма да твърдя, че мога насила да вляза в… — Той отново понечи да се усмихне. — Няма да се унизявам. Но ако кралските гвардейци не бъдат допуснати вътре, обещавам ви, че и един картоф няма да влезе през портите ви. Зная, че можете да Пътувате. Тогава нека вашите ашамани си прекарват времето в Пътуване, за да купуват храна. — Полуусмивката му повехна и този път неговите ботуши леко помръднаха.
Безпокойството обаче продължи само миг.
— Храната е малък проблем — отвърна спокойно той и разпери ръце. — Както казахте, хората ми могат да Пътуват. Докъдето им заповядам. Съмнявам се, че можете да ми попречите да купувам каквото си поискам дори на десет мили от Кемлин, но и да можехте, това няма да ме затрудни. Въпреки това съм готов да позволя посещения, когато помолите. Но под контрол и винаги с придружители. Тренировките в Черната кула са тежки. Почти всеки ден загиват хора. Не бих искал да станат злополуки.
Беше дразнещо точен за това докъде извън Кемлин са в сила декретите й. Но не повече от дразнещо. Дали подхвърлянията за Пътуването докъдето заповяда и за „злополуките“ не бяха прикрити заплахи? Разбира се, че не. Вълна на гняв я прониза, щом осъзна, че няма да я заплаши заради Ранд. Нямаше да се крие зад Ранд ал-Тор. Посещения под контрол? Когато помолела? На пепел трябваше да го изгори, на място!
Изведнъж си даде сметка какво иде към нея през връзката откъм Биргит: гняв, отражение на собствения й гняв, свързан с този на Биргит, отразен от Биргит към нея, подскачаше от нея към Биргит и обратно, самоподхранваше се и набъбваше като снежна топка. Ръката на Биргит с ножа затреперя от желание да го метне. А тя самата? Изпълни я ярост! Само косъмче още и щеше да пусне сайдар. Или да запердаши с него.
Успя да потисне гнева си в някакво подобие на спокойствие. Грубо и кипящо отвътре подобие. Преглътна и се постара да запази тона си невъзмутим.
— Гвардейците ще ви посещават всеки ден, господин Таим. — А как щеше да го уреди в такова люто време, представа нямаше. — Възможно е да ви навестя лично, с няколко други Сестри. — Ако и да се ядоса при мисълта за Айез Седай в неговата Черна кула, Таим не го показа. Светлина, та тя се опитваше да възстанови властта в Андор, не да го предизвиква. Набързо приложи едно от упражненията за новачки — реката, лениво течаща между бреговете, — за да намери спокойствието. Макар и слабо, но подейства. Сега й се искаше само да хвърли по него подноса с чашите за вино. — Ще приема предложението ви за ескорт, но нищо не бива да остава скрито-покрито. Не желая да се вършат престъпления, прикрити зад тайните ви. Ясно ли се изразих?
Поклонът на Таим беше присмехулен — присмехулен! — но в гласа му се долови напрежение.
— Напълно ви разбирам. Но разберете ме и мен. Хората ми не са селяци, които ще си строшат челата от кланяне, щом минете край тях. Притиснете ли прекалено ашаманите, ще разберете колко силен е законът ви.
Елейн отвори уста да му обясни точно колко е силен законът в Андор.
— Време е, Елейн Траканд — каза от прага женски глас.
— Кръв и пепел! — измърмори Диелин. — Целият ли свят е решил да влезе тук точно сега?
Елейн разпозна новия глас. Беше чакала този призив, макар да не знаеше кога ще дойде. Но знаеше, че трябва да му се подчини на секундата. Стана, със съжаление, че няма още малко време да изясни на Таим как точно стоят нещата. Той погледна навъсено току-що влязлата жена и после Елейн, явно озадачен. Добре. Нека се позамисли малко, докато разбере колко струват специалните права на ашаманите в Андор.
Читать дальше