Робърт Джордан - Сърцето на зимата

Значи и Верин имаше проблеми със спането. Кацуан не помнеше една нощ да се е наспивала като хората, откакто момченцето избяга от Слънчевия палат. Ако не си отдъхнеше скоро, като нищо щеше да ухапе някого. Несуне и останалите изгледаха неспокойно Сорилея. Момчето ги беше направило чирачки на Мъдрите и те скоро разбраха, че айилките взимат това твърде на сериозно. Само да щракнеше Сорилея с кокалестите си пръсти — и край на сутрешното им безделие.

Харайн се приведе напред в стола си и рязко ощипа Кацуан по бузата!

— Не ме слушаш — грубо каза тя. Лицето й бе гръмотевично, а и това на Надзорницата на платната вещаеше буря. — Ще ме слушаш!

Кацуан събра длани и я изгледа над връхчетата на пръстите си. Не. Нямаше да обръща Надзорницата на вълните с главата надолу тук и веднага. Нямаше да я отпраща разплакана в покоите й. Щеше да прояви цялата дипломатичност, на която държеше Койрен. Обмисли набързо всичко, което беше чула.

— Ти говориш от името на Надзорницата на корабите на Ата-ан Миере, с цялата нейна власт, която е по-голяма, отколкото мога да си представя — кротко заговори Кацуан. — Ако твоята Ветроловка не ти бъде върната до един час, ще се погрижиш Корамуур да ме накаже сурово. Искаш да получиш официално извинение за задържането на своята Ветроловка. И настояваш да накарам лорд Добрайн да ви отстъпи незабавно земята, обещана ви от Корамуур. Вярвам, че това изчерпва най-същественото. — Освен частта, че щяла да нареди да я набият с камшик!

— Хубаво — рече Харайн, вече уверена, че командва положението. С гадно самодоволна усмивчица. — И ще се научиш да…

— Пет пари не давам за вашия Корамуур — продължи Кацуан все така кротко. Виж, за Преродения Дракон бе готова да даде всичките пари на света, но не и за техния Корамуур. Тонът й не се измени и на косъм. — И ако отново ме докоснеш без позволение, ще наредя да те съблекат, да те завържат и да те отнесат в покоите ти в чувал. — Какво пък, дипломатичността не беше най-силната й страна. — Ако не престанеш да ми вадиш душата за сестра си… мога наистина да се ядосам. — Стана, без да обръща внимание на възмутеното пухтене и ръмжене на жената от Морския народ, и повиши глас, за да я чуят в другия край на стаята: — Сарийн!

Стройната тарабонка мигом остави гергефа, извъртя се като вихрушка, мънистата по плитчиците й звъннаха, тя изприпка до Кацуан и още в движение просна по пода в дълбок реверанс полите на тъмносивата си рокля. Мъдрите трябваше да ги приучат да подскачат, когато им заговори Мъдра, но пред нея подскачаха неволно и не само заради традицията. Имаше си все пак някои предимства в това да си легенда, особено ако си непредсказуема легенда.

— Придружи тези двете до стаите им — заповяда Кацуан. — Искат да отдъхнат и поразмислят на тема учтивост. Осигури им го. И ако кажат само една неучтива дума, напляскай ги и двете. Но гледай да е по-дипломатично.

Сарийн се сепна и отвори уста, като че ли да възрази на нелогичната заповед, но само един бърз поглед към лицето на Кацуан и тя бързо се извърна към двете Ата-ан Миере и ги подкани с жест да стават.

Харайн скочи и мургавото й лице се свъси. Но преди и дума да изрече от своята безспорно яростна тирада, Дера я докосна по рамото, приведе се и зашепна на ухото с тежката халка зад свитата си длан, покрита с черни татуировки. Не се разбра какво й каза Надзорницата на платната, но Харайн затвори уста. Изражението й ни най-малко не омекна, но се озърна към Сестрите в другия край на слънчевата стая и след миг махна сдържано с ръка на Сарийн да ги поведе. Харайн се направи, че сама е решила да напусне, но Дера запристъпва плътно след нея, все едно че я подкара като овца, озъртайки се неспокойно през рамо.

Кацуан почти съжали за фриволната си заповед. Сарийн щеше да я изпълни буквално. Жените на Морския народ й действаха като дразнител, при това — безполезен дотук дразнител. Дразнителят трябваше да се премахне, за да може да се съсредоточи върху главното, а ако измислеше за какво да ги използва, то сечивата щяха да се нагодят така или иначе. Много им беше ядосана, за да разсъждава сега как точно да стане това, а и можеше да го отложи за по-късно. Не, ядосана беше на момченцето, а все още не можеше да го спипа в ръцете си.

Сорилея се окашля високо и извърна навъсения си поглед от излизащите Сарийн и Ата-ан Миере към Сестрите, струпани в другия край на стаята. Намести шала на раменете си и гривните по китките й издрънчаха. Още една жена, която не беше в най-добро настроение тази заран. Морския народ имаха много странно мнение за „айилските диваци“ — въпреки че не беше много по-странно от представите на самата Кацуан, преди да опознае Сорилея — и Мъдрата никак не ги харесваше.