Робърт Джордан - Сърцето на зимата

— Когато почне да се държи като скапана възрастна, и аз ще почна да се държа скапано добре с нея, но няма никакво право да прави това, не и в скапаната ми глава. Няма! Не и в моята!… — Изведнъж замъглените очи на Биргит се опулиха. Устата на златокосата жена зяпна и тя щеше да падне, ако Мин и Авиенда не я задържаха под мишниците.

Тя затвори очи, изхлипа и после проплака:

— Два месеца! — Дръпна се от тях, изправи се и изгледа Авиенда със сините си очи, чисти като вода и студени като лед. — Заслони ми я и ще ти опростя дела. — Навъсеният и възмутен поглед на Авиенда леко се плъзна покрай нея.

— Ти си Биргит Сребролъката! — промълви Мин. Беше сигурна в това още преди Авиенда да спомене името й. Нищо чудно, че айилката се държеше така, сякаш се боеше, че тези заплахи ще бъдат изпълнени тук и веднага. Биргит Сребролъката! — Видях те при Фалме!

Биргит настръхна и се огледа стреснато. Отпусна се чак след като се увери, че са сами. Малко. Изгледа Мин от главата до петите.

— Каквото и да си видяла, Сребролъката е мъртва — каза й грубо. — Сега съм Биргит Трахелион, нищо повече. — Устните й се изкривиха кисело. — Скапаната лейди Биргит Трахелион, с ваше скапано позволение. Коч по гъза да цуна на Майчин ден, ако мога да направя нещо повече. А ти коя ще да си, когато си седиш у дома? Винаги ли си показваш проклетите крака като скапана танцьорка с пера?

— Аз съм Мин Фаршоу — отвърна Мин. Това ли беше Биргит Сребролъката, героинята на сто легенди? Тази жена с мръсната уста? И какво искаше да каже с това, че Сребролъката е мъртва? Та нали стоеше пред очите й! Отгоре на всичко онази лавина от образи и аури се сипеше около нея толкова бързо, че не можеше ясно да ти отличи, но беше сигурна, че означават повече приключения, отколкото една жена може да преживее в един живот. Странно, някои от тях бяха свързани с един грозен мъж, който беше по-стар от нея, а други — с грозен мъж, по-млад от нея, но незнайно как Мин разбра, че мъжът е един и същ. Легенда или не, но тази надменност я подразни безкрайно. — Елейн, Авиенда и аз току-що си обвързахме Стражник — заяви тя, без да мисли. — И ако Елейн е решила да го отпразнува малко, ами по-добре премисли дали да нахлуеш при тях, иначе на теб ще ти стане трудно да сядаш на задника си.

Това бе достатъчно, за да усети отново Ранд. Бушуващата пещ още си беше там, ни най-малко не беше угаснала, но слава на Светлината, той повече не… Кръв нахлу в бузите й. Толкова често бе лягал в прегръдките й, дъхът им беше секвал, вплетени един в друг в леглото, но сегашното наистина приличаше на надничане през ключалката!

— Него? — каза тихо Биргит. — Майчино мляко в чаша да пия дано! Да беше се влюбила по-добре в някой джебчия или конекрадец, но не, трябваше точно него да си избере, глупачката скапана. Според това, което видях на онова място, дето го спомена, мъжленцето е толкова хубаво, че не става за жена. Все едно, трябва да престане.

— Нямаш право! — настоя намусено Авиенда и Биргит си придаде търпелив израз. Изопнато търпение, но търпение.

— Може да се държи прилично като талмурска девственица, освен когато се наложи да си опре главата на дръвника, но май ще й се изпари куража да го вкара в правия път и дори да направи каквото направи преди малко, пак ще забрави и ще се върне в главата ми. Проклета да съм, ако мога да го понеса отново! — Надигна се, явно готова да тръгне и да се разправи с Елейн.

— Приеми го като шега — каза й умоляващо Авиенда. Умоляващо! — Все едно, че ти е изиграла една шега, нищо повече. — Свитите устни на Биргит показаха какво мисли по въпроса с шегата.

— Има една хитрина, която Елейн ми каза — бързо заговори Мин, хванала Биргит за ръкава. — С мен не се получи, но може би… — За нещастие, щом обясни…

— Още си е там — каза мрачно Биргит след малко. — Махни се от пътя ми, Мин Фаршоу — тя дръпна ръката си, — или…

— Уускай! — отчаяно надигна глас Авиенда и чак закърши ръце! — Знам къде има уускай! Като се напиеш!… Моля те, Биргит! Аз… ще ти се закълна да ти се подчинявам като чирачка на майсторка, но моля те, не я прекъсвай! Недей да я засрамваш така!

— Уускай ли? — замислено отвърна Биргит и потри брадичката си. — Това да не е нещо като ракия? Хм. Мисля, че момиченцето сега се изчервява. Повечето пъти се държи превзето. Шегичка, казваш? — Изведнъж Биргит се ухили и разтвори сърдечно ръце. — Я ме заведи при този твой уускай, Авиенда. Не ви знам вас двете, но аз така ще се напия… е… докато си махна дрехите и затанцувам гола на масата. Нито капка повече.