Робърт Джордан - Сърцето на зимата

— Този тук твърди, че ви носи нещо много спешно — заяви госпожа Харфор, след като я удостои със сдържания си поклон. Много сдържан, макар и изряден. Не прекаляваше с учтивостите, освен пред Елейн. И тонът й прозвуча еднакво неодобрително както към Нинив, така и към мъжа с брадавицата. — Мене ако питате, видът му никак не ми харесва.

Колкото и уморена да беше Нинив, пришпориха я страховете за платени убийци и за Светлината само знае още какво, и прегръщането на Извора се оказа непреодолимо. Лан сигурно прочете нещо на лицето й, защото пристъпи към гърбушкото с брадавицата. Не докосна меча си, но стойката му изведнъж се стегна, сякаш бе извадил оръжието. Как успяваше да разчете мислите й, след като друга държеше връзката му, Нинив така и не разбираше, но остана доволна. Успяла бе да устои на Талаан — поне по сила! — но сега не беше сигурна, че ще може да обърне и един стол.

— Изобщо не съм… — заговори тя.

— Простете, госпожо — промълви припряно гърбавият и подръпна нервно мазния си перчем. — Госпожа Тейн каза, че искате веднага да се явя при вас. Каза, че било работа на Женския кръг. Нещо около Кен Буйе.

Нинив се сепна и чак след миг се сети да си затвори устата.

— Даа — провлече замислено тя, впила очи в гърбавия. Трудно й бе да види нещо друго освен ужасната брадавица, но беше сигурна, че никога досега не го е срещала. Работа на Женския кръг. Никой мъж нямаше да допуснат да си вре носа в такова нещо. Тайно беше. Сайдар обаче задържа. — Сега… си спомних. Благодаря ви, госпожо Харфор. Убедена съм, че имате да нагледате много други неща.

Вместо да схване намека, Първата слугиня остана на мястото си и се намръщи подозрително. Навъсеният й поглед се плъзна по гърбавия, спря се на Лан, после тя кимна доволно, сякаш единствено неговото присъствие я успокои!

— Е, ще ви оставя тогава. Сигурна съм, че лорд Лан ще се оправи с този тип.

Нинив едва дочака вратата да се затвори и подхвана непознатия гърбушко с брадавицата.

— Ти кой си? Откъде знаеш тези имена? Не си от Две ре…

Човекът се… нагъна. По-подходящо описание не можеше да се измисли. Нагъна се като развълнувана вода на езеро, разгъна се и стана по-висок, и изведнъж се превърна в Ранд, с изкривено в гримаса лице и преглъщащ, в протрити вълнени дрехи, с онези ужасни червено-златни глави, лъснали на китките му, и с кожена торба на рамото. Откъде го беше научил това? Кой го беше научил? За миг я обзе желанието и тя да си придаде измамна външност, за да му покаже, че и тя го може, но бързо го потисна.

— Разбирам, че не си се вслушал в съвета ми — заговори Ранд на Лан, сякаш Нинив изобщо я нямаше в стаята. — Но защо си й позволил да се прави на Айез Седай? Само да го разбере някоя истинска Айез Седай, може да пострада.

— Защото е Айез Седай, овчарче — спокойно отвърна Лан. Но и той не я погледна! И си остана нащрек, готов всеки миг да извади меча си. — Колкото до другото… понякога тя е по-силна от теб. Не го ли разбра?

Чак сега Ранд я погледна. С неверие при това. Дори когато показно намести шала на гърба си, за да види жълтите ресни. Но поклати глава и рече:

— Не. Просто понякога човек е твърде слаб, за да направи това, което трябва.

— Вие двамата какви ги дрънкате? — скастри ги тя.

— Просто неща, за които си говорят мъжете — каза Лан.

— Не би могла да ги разбереш — добави Ранд.

Нинив изсумтя. Клюки и празни приказки — това си говореха обикновено девет десети от мъжете. Уморено отпусна сайдар. И с неохота. Нямаше, разбира се, нужда от него, за да се пази от Ранд, но й се искаше още малко да го задържи, въпреки цялата си умора.

— Знаем за Кайриен, Ранд — рече Нинив, след като се отпусна блажено на един от столовете. Онези никаквици от Морския народ я бяха съсипали! — Затова ли дойде тук предрешен така? Ако се опитваш да се скриеш от онзи, който е… — Изглеждаше уморен. По-корав, отколкото го помнеше, но много уморен. Но остана прав. Странно, много приличаше на Лан, също като него готов да извади меч, какъвто не носеше. Навярно онзи опит да го убият го беше вразумил. — Егвийн може да ти помогне, Ранд.

— Не че се крия съвсем — отвърна Ранд. — Само докато убия някои хора, които си го заслужиха. — Светлина, каза го толкова равнодушно, като Аливия! Но защо двамата с Лан непрекъснато се държаха така под око, преструвайки се, че не го правят? — Все едно, как точно може да ми помогне Егвийн? — продължи той, сложи торбата на масата и тя тупна тежко. — Предполагам, че и тя е Айез Седай? — С насмешка, представи си! — И тя ли е тук? Вие трите и две истински Айез Седай. Само две! Не. Нямам време за това. Трябва да ти оставя нещо да го пазиш, докато…