Робърт Джордан - Сърцето на зимата

Ата-ан Миере не бяха единствените в двореца, които искаше да избегне. Не било точно покана, тъй ли? Сумеко Каристован, Хиларес Арман и Фамел Джуарда бяха от Плетящия кръг с Реане Корли. Вечерята щеше да е само повод. Щяха да искат да й поговорят за Ветроловките. По-точно за отношенията между Айез Седай в двореца и „дивачките“ на Морския народ. Не че щяха да я укоряват. Все още не, макар че както я бяха подкарали, и до това щяха да стигнат скоро. Но цялата вечеря щеше да мине в хапливи въпроси и остри забележки. А не можеше просто да им каже да престанат. Освен ако не ги изкомандваше, нямаше я послушат. А бяха напълно способни да дойдат и сами да я намерят, ако тя не отидеше при тях. Ужасна грешка направи, като реши да ги научи да се държат достойно. Поне не беше единствената, на която се налагаше да се примири и с това, макар че Елейн като че ли успяваше да избегне най-лошото. О, чакаше с нетърпение да ги види облечени в бялото на новачки или в рокли на Посветени. И с какво нетърпение чакаше да види гърба и на последната Ата-ан Миере!

— Нинив! — догони я странно приглушен вик. С акцента на Морския народ. — Нинив!

Нинив едва задържа ръката си настрана от плитката и се обърна, готова да се развика. Сега не ги учеше, не бяха на кораб и най-после трябваше да я оставят на мира, проклети да са!

Талаан се закова пред нея на гладките тъмночервени плочки. Задъхано, девойчето извърна плахо глава, сякаш се боеше, че някой ще го догони.

— Може ли да отида в Бялата кула? — промълви тя, закърши ръце и заподскача от крак на крак. — Няма да ме изберат. Казват, че е жертва да изоставиш морето завинаги, но мечтата ми е да стана новачка. Мама ще ми липсва ужасно, но… Моля те. Трябва да ме заведеш в Кулата. Трябва да ме заведеш!

Нинив примигна, стъписана от настойчивостта й. Много жени мечтаеха да станат Айез Седай, но не беше чувала досега някоя да е мечтала да стане новачка. Освен това… Ата-ан Миере отказваха превоз на Айез Седай с кораб, чиято Ветроловка може да прелива, но за да не се разровят Сестрите по-надълбоко, от време на време избираха по някоя чирачка да отиде в Бялата кула. Според Егвийн в момента имаше само три Сестри от Морския народ, и трите — немощни в Силата. За три хиляди години тази тактика бе убедила Кулата, че дарбата сред жените на Ата-ан Миере е рядка и нищожна и че не си струва да се проучва. Талаан беше права: на никоя могъща като нея нямаше да позволят да отиде в Кулата дори сега, когато бе дошъл краят на тази хилядолетна хитрост. Нещо повече — едно от условията на споразумението предвиждаше на Сестрите от Ата-ан Миере да се позволи да се откажат и да се върнат по корабите. За тази отстъпка Съветът на Кулата хич нямаше да нададе вой!

— Обучението е много тежко, Талаан — почна предпазливо Нинив, — а и трябва да си поне на петнайсет години. Освен това… — Изведнъж нещо в думите на момичето я порази. Ти каза, че майка ти ще ти липсва, нали? — попита тя невярващо, без да се притеснява как ще прозвучи това.

— На деветнайсет съм! — отвърна възмутено Талаан. Като гледаше хлапашкото й лице и тяло, Нинив не беше много склонна да го повярва. — И разбира се, че мама ще ми липсва. Неестествено ли ти се струва? О, ясно! Ти просто не разбираш. Насаме ние сме много привързани, но пред хора тя не бива да проявява никакво благоразположение към мен. При нас това е сериозно престъпление. Би могло да я лиши от ранга й и двете да ни увесят на такелажа с главите надолу и да ни набият с камшици.

Като спомена за обръщането с главата надолу, лицето на Нинив се сбръчка.

— Разбирам, че искаш да го избегнеш. Но все пак…

— Всеки се опитва да избегне и най-малкия намек за привилегированост, Нинив! — Момиченцето… жената… е добре, девойчето… наистина трябваше да се научи да не прекъсва една Сестра, щом искаше да става новачка. Не че можеше, разбира се. Нинив се опита да си върне инициативата, но думите на Талаан се заизливаха на порой. — Баба ми е Ветроловка на Надзорницата на вълните на клана Росайн, прабаба ми е Ветроловка в клана Дакан, а сестра й — в клана Такана. Родът ни е на почит с това, че пет сме издигнати до толкова висок ранг. И всеки следи зорко да не би Гелин да злоупотреби с влиянието си. И правилно — привилегиите са недопустими, — но сестра ми я държаха чирачка пет години повече от обичайното, а братовчедка ми — шест! Само за да не би да каже някой, че сме привилегировани. Когато пресметна звездите и определя правилно положението ни, ме наказват, че съм бавна, макар да го правя толкова бързо, колкото Ветроловка Евон! Когато вкуся морето и кажа името на брега, който приближаваме, ме наказват, защото вкусът, на който давам име, не бил точно като на Ветроловка Евон! Два пъти те заслоних днес, но довечера ще ме овесят за глезените, защото не съм го направила по-рано! Наказват ме за пропуски, които на другите прощават, за грешки, които не съм допускала, защото съм могла да ги допусна! Твоето обучение като новачка по-тежко ли беше от това, Нинив?