— Колкото и да мразите Белите плащове, господин Балвер, те не са в корена на всички злини. А Масема и преди се е пазарил със сеанчанците.
— Както кажете, милорд. — Физиономията на Балвер не се промени, но той засмърдя на съмнение. Перин не можеше да докаже срещите на Масема със сеанчанците, а ако разкажеше как е научил за тях, щеше само си създаде още повече трудности. Това създаваше проблем за Балвер: той обичаше доказателствата. — Колкото за Айез Седай и Мъдрите, милорд… Айез Седай, изглежда, винаги са убедени, че са по-умни от всеки друг, освен може би от някоя друга Айез Седай. Убеден съм, че Мъдрите са същата стока.
Перин изсумтя и от ноздрите му излязоха стълбчета бяла пара.
— По-добре ми кажете нещо, което не знам. Например защо Масури ще се среща с Масема и защо Мъдрите са го разрешили. Готов съм да заложа Стъпко срещу счупена конска подкова, че не го е направила без тяхното разрешение. — Анура беше друг въпрос, но тя можеше да действа по своя воля. Струваше му се невъзможно да действа по нареждане на Берелайн.
Балвер намести наметалото на раменете си, погледна назад през редиците подострени колове към лагера, към айилските шатри и примижа, сякаш се надяваше да види нещо през платнените им стени.
— Има много възможности, милорд — заговори той предпазливо. — За някои положили клетва онова, което не е забранено, е позволено, а което не е заповядано, може да се пренебрегне. Други предприемат действия, за които са убедени, че ще помогнат на господаря им, без най-напред да му искат разрешението. Айез Седай и Мъдрите попадат в една от тези категории, изглежда, но повече от това мога само да гадая, при сегашното положение.
— Аз просто бих попитал. Айез Седай не могат да лъжат и ако съм достатъчно настойчив, самата Масури може да ми каже истината.
Балвер направи гримаса, сякаш изведнъж го заболя корем.
— Сигурно, милорд. Може би. По-вероятно е според мен тя да ви каже нещо, което звучи като истина. Айез Седай са опитни в това, както знаете. Но при всички случаи, милорд, Масури ще се зачуди откъде сте го научили, че да питате, а тази нишка на мислене може да я отведе до Хавиар и Нерион. При тези обстоятелства знае ли човек на кого може да каже? Правият път не винаги е най-добрият. Понякога определени неща трябва да се правят зад маска, за безопасност.
— Казвах ви, че на Айез Седай не може да им се вярва — намеси се рязко Ейрам. — Казвах ви го, лорд Перин. — Перин вдигна ръка и той замълча, но гневната му воня толкова се размириса, че Перин трябваше да вдиша дълбоко, за да си прочисти дробовете. А му се прииска отчасти да остави тази миризма дълбоко да се утаи в него и да го погълне.
Той изгледа замислено Балвер. Щом Айез Седай можеха да изкривят истината толкова, че да не можеш да различиш горе от долу, а те не само че можеха, но го правеха, доколко можеше човек да им вярва? Доверието беше вечният въпрос. Това го беше научил след болезнени уроци. Ала държеше гнева си здраво под юзди. Един чук трябва да се използва внимателно, а той ковеше нажежено желязо, един погрешен ход можеше да изтръгне сърцето от гърдите му.
— А могат ли да се променят нещата, ако някои от приятелите на Селанде започнат да прекарват повечко време при айилците? Нали искат да са айилци. Това би им дало достатъчен повод. Или някоя от тях би могла да завърти приятелство с Берелайн и с нейната съветничка.
— Това ми се струва възможно, милорд — каза след много кратко колебание Балвер. — Бащата на лейди Медоре е Върховен лорд на Тийр, което й дава достатъчно висок ранг, за да се сдружи с Първата на Майен, а също и повод. Вероятно една-две от кайриенките също са с достатъчно висок ранг. А намирането на хора, които да поживеят с айилците, ще е още по-лесно.
Перин кимна. Безкрайно внимание с чука, колкото и да ти се ще да смажеш онова, което ти е подръка.
— Тогава го направете. Но, господин Балвер, вие се опитвате да ме… насочвате… към това, откакто Селанде ни остави. Отсега насетне, ако имате предложение, просто го направете. Дори да откажа девет пъти поред, на десетия ще се вслушам. Не съм умник, но съм готов да изслушвам умните хора и мисля, че вие сте такъв. Просто не се опитвайте да ме ръчкате в посоката, по която искате да тръгна. Това не го обичам, господин Балвер.
Балвер примига, а после — изненадващо — се поклони със сплетени пред корема ръце. Миришеше изненадано. И благодарно. Благодарно?
— Както кажете, милорд. Предишният ми работодател не обичаше да му давам съвети, освен ако не ме е попитал. Няма да повторя грешката си, уверявам ви. — Изгледа Перин, сякаш се мъчеше да вземе решение. — Ако позволите да се изразя така — започна предпазливо, — намирам службата си при вас за… приятна… по неочакван за мен начин. Вие сте това, което изглеждате, милорд, без отровните игли, скрити, за да убодат небрежния. Предишният ми работодател беше прочут с ума си, но съм убеден, че вие сте също толкова умен, по различен начин. Убеден съм, че бих съжалявал, ако се наложи да напусна службата си при вас. Всеки би могъл да каже това, за да си запази мястото, но аз наистина го мисля.
Читать дальше