Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

Отметна завивките, взе брадвата си, лежаща до него — тежко оръжие с форма на полумесец, балансирано от тежък шип, изтъркаля се на откритото и се изправи на утъпкания замръзнал сняг. В доскорошните брайтънски нивя около него стояха редици коли. Пристигането на нови чужденци, толкова много и при това въоръжени, с техните чуждоземски знамена се беше оказало повече, отколкото оцелелите в селцето можеха да понесат. След като Перин им позволи, жалките останки бяха побягнали в гората, отнасяйки всичко, което можеха, на гърбовете си или в шейни. Бяха бягали презглава все едно, че Перин е поредният Шайдо, без да поглеждат назад от страх, че ще ги подгони.

Щом пъхна дръжката на тежката секира в широката халка на колана си, една от по-тъмните сенки до съседната кола се извиси — мъж, загърнат в наметало, което изглеждаше черно в тъмното. Перин не се изненада; близките коневръзи изпълваха въздуха с тежката миризма от няколкото хиляди коня, да не говорим за сладникавата воня от конската тор, но след като се събудеше, той все пак можеше да различи миризмата на другите. Човешката миризма изпъкваше винаги. Освен това Ейрам винаги се оказваше до него, щом се събудеше. Чакаше. Сърпът на бледата луна хвърляше достатъчно светлина, за да може да открои лицето на младия мъж, макар и смътно, и месинговия ефес на меча му, стърчащ над рамото. Преди време Ейрам беше Калайджия, но Перин не смяташе, че отново ще стане такъв, нищо че още си носеше ярките дрехи. Лунните сенки не можеха да скрият намръщените, сурови черти на Ейрам — той стоеше, сякаш готов всеки миг да извади меча, а откакто отвлякоха Файле, гневът сякаш бе станал неизменна съставка на миризмата му. Много неща се бяха променили, откакто отвлякоха Файле. Гнева Перин го разбираше. Не беше го разбирал много преди, преди да отвлекат Файле.

— Искат да ви видят, лорд Перин — каза Ейрам и рязко извърна глава към два смътни силуета между редиците коли. В мразовития въздух думите му излязоха на тънка белезникава мъгла от устата. — Казах им да ви оставят да спите. — Това бе грешката на Ейрам, прекалено много се грижеше за него, без да са му го искали.

Перин вкуси въздуха, за да отдели миризмите на двете сенки от прикриващата ги конска миризма.

— Ще ги видя веднага. Приготви ми Стъпко, Ейрам. Стараеше се да е на седлото преди останалите в лагера да са се събудили. Отчасти го правеше, защото му беше непосилно дълго да стои неподвижен. Със стоене нямаше да хване Шайдо. От друга страна, правеше го, за да избегне нечия компания, която би могъл да избегне. Щеше сам да тръгне със съгледвачите, ако мъжете и жените, вече вършещи тази работа, не бяха много по-добри от него.

— Да, милорд. — В миризмата на Ейрам се прокрадна грапавост, но Перин едва го забеляза. Само нещо важно можеше да накара Себбан Балвер да се измъкне от одеялата си в тъмното, а колкото до Селанде Даренгил…

Балвер изглеждаше мършав дори под дебелото си наметало — изпитото му лице почти се беше скрило под дълбоката качулка. Ако се изправеше вместо да стои изгърбен, пак щеше да е най-много с педя по-висок от кайриенката, която изобщо не беше висока. Загърнал се с ръце, той потропваше с крака да се отърве от студа, който сигурно го пронизваше през ботушите. Селанде, в мъжко тъмно палто и панталони, полагаше явни усилия да не обръща внимание на температурата, въпреки бялата мъгла, излизаща при всеки неин дъх. Трепереше, но се перчеше с това, че съумява да стои неподвижно, с ръка на дръжката на меча. Качулката на наметалото й беше свалена и откриваше късо подрязаната й коса — освен опашката на тила, вързана с черна лента. Селанде беше водачката на онези глупаци, които искаха да подражават на айилците, айилци с мечове. Миризмата й беше мека и гъста като желе. Беше загрижена. Балвер миришеше… напрегнато… но пък той почти винаги миришеше така, макар че в неговата напрегнатост липсваше горещина, а имаше само съсредоточеност.

Мършавият дребен мъж спря да подскача от крак на крак и се поклони бързо и сковано.

— Лейди Селанде има новини, които смятам, че трябва да чуете от собствените й уста, милорд. — Тънкият глас на Балвер беше сух и съсредоточен, също като него. Щеше да говори по същия начин дори ако изпънеше врат на дръвника на палача. — Милейди, ще благоволите ли? — Беше само секретар — секретар на Файле, както и на Перин — придирчив и невзрачен тип общо взето, а Селанде беше благородничка, но Балвер придаде на думите си нещо повече от покана.