Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

Тя го изгледа накриво, размърда меча си и Перин се напрегна, готов да я сграбчи всеки момент за ръката. Не допускаше, че наистина ще извади оръжие срещу Балвер, но пък и не беше съвсем сигурен в нея, както и в тъпите й приятели, за да го изключи напълно. Балвер само я погледна, килнал глава на една страна, и миризмата му донесе по-скоро досада, отколкото боязън.

Селанде вирна брадичка и насочи вниманието си към Перин.

— Виждам ви, лорд Перин Златооки — почна тя с отривистия си кайриенски акцент, но понеже знаеше, че той не може да търпи престорената й айилска официалност, побърза да продължи: — Тази нощ научих три неща. Първото и най-маловажното, Хавиар донесе, че Масема вчера е изпратил още един конник за Амадиция. Нерион се е опитал да го проследи, но го е изтървал.

— Кажи на Нерион, че съм казал да не преследва никого — отсече Перин. — И на Хавиар предай същото. Трябва да го знаят вече! Задачата им е да наблюдават, да слушат и да докладват какво виждат и чуват, нищо повече. Разбра ли? — Селанде кимна бързо и за миг в миризмата й се долови трънче на страх. Страх от него, предположи Перин, страх, че го е ядосала. Жълтите му очи караха някои да се чувстват неспокойно. Той свали ръката си от брадвата и стисна ръце зад гърба си.

Хавиар и Нерион също бяха от двадесетината млади глупаци на Файле, единият тайренец, другият кайриенец. Файле беше използвала пасмината им за „очи и уши“, факт, който по някаква причина продължаваше да го дразни, макар тя да му беше казала в лицето, че шпионирането е женска работа. Човек трябва да си отваря ушите, когато мисли, че жена му се шегува — може и да не е така. Цялата идея за шпионирането го караше да се чувства неловко, но след като Файле можеше да ги използва така, защо да не може и той, когато се наложи? Но само двамата. Масема, изглежда, беше убеден, че всички освен Мраколюбците са обречени рано или късно да му станат следовници, но можеше и да стане подозрителен, ако към него се присъединяха твърде много хора от лагера на Перин.

— И не го наричай Масема, дори тук — ядосано добави той. Човекът напоследък твърдеше, че Масема Дагар всъщност е умрял и се е вдигнал от гроба като Пророка на лорд Преродения Дракон, и беше станал по-докачлив от всякога при споменаването на предишното му име. — Ще си изтървеш някой път езика и ще имаш късмет, ако се разминеш с някой здрав пердах от биячите му. — Селанде кимна отново, мрачно и този път без страх в миризмата. Светлина, на тия идиоти на Файле им липсваше всякакъв усет от какво трябва да се боят.

— Вече почти се съмва — измърмори Балвер, потрепери и придърпа наметалото си. — Скоро всички ще се разбудят, а някои неща е по-добре да се обсъждат насаме. Би ли продължила милейди? — Това отново беше повече от предложение. Фукльовците на Файле ги биваше само да създават неприятности, според Перин, а Балвер неизвестно защо като че ли се опитваше да пъхне муха под опашката й, но тя се сепна смутено и измърмори някакво извинение.

Тъмнината наистина започваше да отстъпва, забеляза Перин, поне за неговите очи. Небето отгоре все още изглеждаще черно, напрашено с ярки звезди, но той почти долавяше цветовете на шестте тънки ивици, пресичащи предницата на палтото на Селанде. Поне можеше да ги отличи една от друга. Съзнанието, че този път е спал по-дълго от обичайното, го накара да изръмжи. Не можеше да си позволи да се поддаде на умората, колкото и да беше уморен! Трябваше да чуе доклада на Селанде — тя нямаше какво да се тревожи, че Масема изпращал конници; нали го правеше почти ежедневно — но все пак той се озърна притеснен за Ейрам и Стъпко. Ушите му доловиха шум при коневръзите, но коня му още го нямаше.

— Второто нещо, милорд — каза Селанде, — е, че Хавиар е видял бурета с осолена риба и солено говеждо, белязани с алтарски марки, много при това. Казва, че имало и алтарци между хората на Мас… между хората на Пророка. Няколко от тях, изглежда, са занаятчии, а един-двама може да са търговци. Издигнати мъже и жени, тъй или иначе, стабилни хора, и някои от тях, изглежда, не са много сигурни, че са взели вярното решение. Няколко въпроса може да разкрият откъде е дошла рибата и телешкото. И може би да ви спечелят още очи и уши.

— Знам откъде идва рибата и телешкото, както и ти — каза раздразнено Перин. Ръцете му се стегнаха в юмруци зад гърба. Беше се надявал, че скоростта, с която се придвижва, ще попречи на Масема да изпраща групи за набези. А бяха точно това, също толкова лоши като Шайдо, ако не и по-лоши. Предлагаха на хората шанс да се закълнат в Преродения Дракон, а онези, които откажеха, дори понякога онези, които просто се колебаеха твърде дълго, загиваха от огън и меч. Тъй или инак, все едно дали тръгваха като следовници на Масема, или не, от онези, които се заклеваха, се очакваше да правят щедри дарения в подкрепа на каузата на Пророка, докато загиналите просто бяха „Мраколюбци“ и имуществото им се конфискуваше. На крадците се отсичаше ръката, според законите на Масема, но нападателите му не бяха крадци. Според Масема. Според неговите закони убийството и още цяла върволица други престъпления заслужаваха бесило, но доста негови последователи, изглежда, предпочитаха да убиват, отколкото да получават клетви. Така се трупаше плячка, а за някои от тях убийството беше просто забавна игра преди ядене.