Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

Тюон няколко пъти преобърна торбичката в ръцете си, преди да я развърже и да изсипе в скута си съдържанието — тежък наниз от злато и изкусно изваян кехлибар. Скъпо изделие, и при това сеанчанско колкото си щеш. Мат се гордееше, че бе успял да го намери. Беше собственост на една акробатка, получила го от някакъв сеанчански офицер, чиято глава беше завъртяла, но след като офицерът остана в Ебу Дар, беше решила да го продаде. Не отивало на кожата й, каквото и да означаваше това. Той се усмихваше и чакаше. Накитите винаги смекчаваха женското сърце.

Реакциите обаче съвсем не се оказаха точно това, което беше очаквал. Тюон вдигна с две ръце накита пред лицето си и започна да го оглежда, сякаш никога не беше виждала нещо такова. Устните на Селусия се изкривиха презрително. Сетале остави везмото на коленете си, погледна го, поклати глава и големите златни халки на ушите й се разлюляха.

Изведнъж Тюон с рязък жест подаде гердана през рамото си на Селусия.

— Не ми отива. Ти искаш ли го, Селусия?

Усмивката на Мат леко помръкна.

Жената с млечната кожа хвана гердана с палеца и показалеца си, сякаш държеше умрял плъх за опашката.

— Накит за танцьорка на ший, да го носи под воала — кисело провлече тя. Изви китката си, метна го към Егеанин и изръмжа: — Сложи си го!

Егеанин го хвана преди да я удари в лицето. Усмивката на Мат съвсем повяхна.

Очакваше взрив, но Егеанин тутакси откопча гердана с треперещи пръсти и избута назад тежката си перука, за да го закопчае на шията си. Лицето й беше станало бяло като сняг.

— Обърни се — заповяда Селусия, и си беше заповед, без никакво съмнение. — Я да видя.

Егеанин се обърна. Скована като тараба, но се обърна.

Сетале я изгледа напрегнато, поклати озадачено глава, а после поклати глава и на Мат, преди отново да се залови с гергефа. Жените разполагаха с толкова различни начини да поклащат глава, с колкото и погледи. Точно това поклащане казваше, че Мат е глупак, а ако не можеше да схване нюансите — толкова по-добре. Не мислеше, че щяха да му харесат. Огън да го гори, накита го беше купил на Тюон, която го даде на Селусия, а сега беше на Егеанин?

— Тя дойде за ново име — каза замислено Тюон. — Как се нарича сега?

— Лейлвин — отвърна Селусия. — Подходящо е за танцьорка на ший. Лейлвин Безморска, може би?

Тюон кимна.

— Лейлвин Безморска.

Егеанин потръпваше, сякаш всяка дума беше шамар.

— Може ли да се оттегля? — попита тя вдървено и се скърши в кръста в рязък поклон.

— Като искаш да си ходиш, отивай си — изръмжа Мат. Това, че я бе довел, май не беше най-доброто му хрумване, но може би щеше да спаси нещо без нея.

Забила очи в дъските на пода, Егеанин се смъкна на колене.

— Моля ви, може ли да се оттегля?

Тюон седеше на пода изправила гръб и гледаше през по-високата жена, сякаш изобщо не я виждаше. Селусия измери с поглед Егеанин отгоре до долу, нацупила устни. Сетале заби иглата си в изпънатия гергеф. Нито една от тях дори не погледна Мат.

Егеанин се смъкна по очи и Мат едва се сдържа да не изругае, когато целуна пода.

— Моля ви. Моля ви, разрешете да се оттегля.

— Ще напуснеш, Лейлвин — каза Селусия, хладно като кралица, говореща на някой кокошкар. — И повече да не виждам лицето ти, освен ако не е покрито с воала на танцьорка на ший.

Егеанин се надигна на четири крака и едва не се катурна през вратата, толкова бързо изпълзя, че Мат зяпна.

С известно усилие успя да си върне усмивката. Явно нямаше смисъл да се задържа повече, но човек можеше да си излезе поне учтиво.

— Е, предполагам, че…

Тюон отново размърда пръсти, без да го поглежда, и Селусия го прекъсна.

— Върховната лейди е уморена, Играчко. Имаш разрешението й да напуснеш.

— Виж какво… казвам се Мат. Лесно е. Много просто име. Мат. — Тюон все едно наистина беше кукла от порцелан. Толкова й беше реакцията.

Сетале обаче остави везмото и стана, с едната ръка леко опряна на дръжката на извитата кама, затъкната зад колана й.

— Младежо, ако си мислите, че можете да се мотаете тук, докато ни видите, че се приготвяме за лягане, много се лъжете. — Каза го с усмивка, но ръката й все пак беше на ножа, а тя бе ебударка и като нищо можеше да наръга човек. Тюон си остана неподвижна като кукла, кралица на трона, някак по погрешка облечена в рокля, която не й става.

Мат излезе.

Егеанин се беше опряла с ръка на стената на фургона, главата й беше клюмнала. Другата й ръка опипваше гердана на шията. Харнан се раздвижи, малко по-настрана в тъмницата, само за да покаже, че е тук. Мъдър човек, да стои настрана от Егеанин точно в този момент. Мат беше толкова кипнал, че не му беше до мъдрост.