Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

Докато се провираше между тъмните купчини мъже, спящи в сеното, леко поскърцване на ботуши по дървените дъски му подсказа, че някой се качва по стълбата на плевника. Появи се смътна фигура и спря да го изчака.

— Лорд Гавин? — каза тихо с дълбокия си глас Раджар, с неговия домански акцент, който така и не се беше променил след шестте години обучение в Тар Валон. Тътнещият глас на първия лейтенант винаги беше изненада, излизащ от този слабичък мъж, едва стигащ до рамото на Гавин. При все това в други времена Раджар със сигурност щеше вече да е Стражник. — Реших, че трябва да ви събудя. Току-що пристигна една Сестра, пеш. Пратеничка от Кулата. Търсеше командващата тук Сестра. Казах на Томил и брат му да я заведат в къщата на кмета.

Гавин въздъхна. Трябваше да си иде у дома, след като се върна при Тар Валон и разбра, че Младоците са пропъдени от града, вместо да се остави зимата да го заклещи тук. Особено след като беше сигурен, че Елайда иска да измрат. Сестра му Елейн рано или късно щеше да отиде в Кемлин, ако не беше там вече. Айез Седай със сигурност щяха да се погрижат щерката-наследница на Андор да стигне в Кемлин навреме и да си вземе трона, преди да го е заграбила някоя друга. Бялата кула едва ли щеше да се откаже от предимството с кралица, която е и Айез Седай. От друга страна, Елейн можеше и да е на път за Тар Валон, или пък точно в тоя момент да е в Бялата кула. Не знаеше колко се е забъркала със Сюан Санче или колко надълбоко — сестра му винаги скачаше във вира, без да е проверила дълбочината — но Елайда и Съветът на Кулата можеше да са поискали да я разпитат подробно, независимо дали е щерка-наследница, или кралица. Но беше сигурен, че не могат да я държат отговорна. Тя все още беше само една от Посветените. Това трябваше да си го повтаря често.

Най-новият проблем беше, че сега между него и Тар Валон се бе разположила войска. Най-малко двайсет и пет хиляди бойци от тази страна на река Еринин и, длъжен беше да го допусне, още толкова на западния бряг. Изглежда, подкрепяха онези Айез Седай, които Елайда наричаше бунтовнички. Та кой друг щеше да дръзне да обсади самия Тар Валон? Ала начинът, по който се бе появила тази войска, все едно че се материализира от нищото посред виелицата, стигаше, за да му настръхва все още кожата. Мълвата и тревожните сигнали винаги изпреварват една голяма въоръжена сила, тръгнала на поход. Винаги. Тази се бе появила като духове, в пълна тишина. Армията обаче си беше истинска като камък, тъй че той не можеше нито да влезе в Тар Валон, за да разбере дали Елейн е в Кулата, нито да продължи на юг. Всяка армия щеше да забележи триста придвижващи се мъже, а бунтовничките не хранеха особено добри чувства към Младоците. Дори да тръгнеше сам, пътуването зиме беше бавно и щеше да стигне до Кемлин за същото време, колкото ако изчакаше до пролетта. Нямаше надежда и да си плати за превоз на някой кораб. Обсадата щеше да затлачи речния трафик като в безнадеждно тресавище. Той самият беше затънал в безнадеждно тресавище.

А сега една Айез Седай беше дошла посред нощ. Това едва ли щеше да опрости нещата.

— Да видим какви новини е донесла — отвърна той и махна на Раджар да слизат.

Двайсетте коня и смъкнатите им седла покриваха почти всяка педя от тъмния обор, незает от двайсетината дойни крави на госпожа Милин, поради което двамата с Раджар трябваше да се провират, докато стигнат широките врати. Единствената топлина идеше от спящите животни. Двамата мъже, пазещи конете, бяха като тихи сенки, но Гавин усети как напрегнато изгледаха него и Раджар, докато излизаха в мразовитата нощ. Със сигурност знаеха за пратеничката и се чудеха какво става.

Небето беше чисто и бледата луна все пак хвърляше добра светлина. Селцето Дорлан блестеше от снега. Загърнати плътно в наметалата си, двамата загазиха мълчаливо в дълбокия до коляно сняг през селото по някогашния път за Тар Валон от един град, който бе престанал да съществува от стотици години. Сега никой не пътуваше в тази посока от Тар Валон, освен за да стигне до Дорлан, а през зимата нямаше за какво да се идва. По традиция селото осигуряваше сирене за Бялата кула и за никой друг. Малко селце, само петнайсет къщи от сив камък и с плочести покриви, покрай които преспите се трупаха чак до первазите на прозорците. Малко зад всяка къща се издигаха краварниците, сега освен с крави препълнени и с мъже и коне. Повечето в Тар Валон сигурно бяха забравили, че Дорлан изобщо съществува. Кой ти мисли откъде идва сиренето? Изглеждаше добро място за укритие. Досега.