Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

— Алвиарин се махна от пътя ти. Напуснала е Кулата вчера, или може би онзи ден. Никой не е сигурен кога точно. Но слугинчетата твърдят, че си е взела допълнителни дрехи, тъй че едва ли ще се върне поне през следващите няколко дни.

— Че закъде ли е тръгнала в такова време? — Мейдани се намръщи. — Снегът вали от вчера заранта, а се канеше още от онзи ден.

Юкири спря и с две ръце извърна другата жена с лице към себе си.

— Единственото, което трябва да те интересува, Мейдани, е, че я няма! — Вярно, къде ли беше тръгнала наистина Алвиарин в това време? — Пътят ти към Елайда е чист и ти ще тръгнеш по него. И ще гледаш изкъсо дали някоя би могла да чете документите на Елайда. Само гледай някой да не забележи, че гледаш. — Талене твърдеше, че Черната Аджа знаела всичко, което излизало от кабинета на Амирлин, още преди да е оповестено, и след като искаха да разберат как става това, трябваше им някоя близо до Елайда. Разбира се, Алвиарин виждаше всичко преди Елайда да го подпише и се беше домогнала до повече власт, отколкото която и да било Пазителка в историята, но това все пак не беше основание да я обвинят, че е Мраколюбка. Нито да не я обвинят. И нейното минало беше проучено. — Наблюдавай и Алвиарин, колкото можеш, но важното са документите на Елайда.

Мейдани въздъхна и кимна с неохота. Длъжна беше да се подчини, но разбираше и допълнителната опасност, в която щеше да нагази, ако Алвиарин се окажеше Мраколюбка. Че то и самата Елайда можеше да се окаже Мраколюбка, каквото и да настояваха Серин и Певара. Мраколюбка — Амирлински трон. Е, това ако не ти направи сърцето на туршия — здраве му кажи.

— Юкири! — извика женски глас зад тях.

Една Заседателка в Съвета на Кулата не подскача като стресната коза, щом чуе името си, ала Юкири го направи. Ако не се беше задържала за Мейдани, сигурно щеше и да падне, но сега двете се олюляха като подпийнали селянчета по жътвен танц.

Съвзела се, Юкири придърпа шала си, навъси се и въсенето й не намаля, щом видя кой тича към нея. Сеайне уж трябваше да си стои в покоите, с толкова Бели сестри около нея, колкото можеше да уреди, когато не беше с Юкири или с някоя от останалите Заседателки, знаещи за Талене и Черната Аджа, но ето ти я, че припка по коридора само с Бернаил Гелбарн, трътлестата тарабонка, и с още една от гаргите на Мейдани за компания. Леонин отстъпи встрани и кимна официално на Сеайне, като се чукна с пръсти по сърцето. Мейдани и Бернаил бяха толкова тъпи, че и усмивчици си размениха. Приятелки бяха, но трябваше да си опичат ума, след като не знаеха кого може да срещнат.

Юкири нямаше настроение за усмивчици.

— На чист въздух ли сме излезли, Сеайне? — рязко попита тя. — Серин няма да е доволна, като й кажа. Никак няма да е доволна. И не съм доволна, Сеайне.

Мейдани каза „ах“, а главичката на Бернаил трепна и многобройните мъниста по плитчиците й дръннаха едно в друго. Двечките се захванаха да оглеждат много съсредоточено един гоблен, който уж показваше смиряването на кралица Рианон, и въпреки гладките им личица си личеше, че им се иска да са навсякъде другаде, но не и тук. В техните очи Заседателните уж трябваше да са равни. То така си и беше. Обикновено. Донякъде. Леонин едва ли бе успял да чуе и думица, но можеше да усети настроението на Мейдани, естествено, и отстъпи крачка назад. Без да изпуска от поглед коридора, естествено. Добър мъж. Умник.

Сеайне поне намери достатъчно благоразумие да се направи на сконфузена. Заоправя несъзнателно роклята си, покрита със снежна бродерия по пешовете и през корсажа, но почти моментално ръцете й стиснаха шала и веждите й се смъкнаха упорито. Опърничава си беше Сеайне, още когато дойде в Кулата, щерка на някакъв майстор на мебели от Люгард, уговорила баща си да плати пътя за нея и майка й. Превоз за две нагоре по реката и само за една надолу. Опърничава и самоуверена. И често толкова сляпа за света около нея, колкото всяка Кафява. Белите често бяха такива, само логика и никакъв здрав разум.

— Няма нужда да се крия от Черната Аджа, Юкири — рече тя. Юкири потръпна. Глупава жена — да споменава за Черната ей тъй, на открито. Коридорът все още беше пуст в двете посоки, чак докъдето извивката му позволяваше да се види, но невниманието водеше до още по-голямо невнимание. Тя самата можеше да е упорита, когато потрябва, но поне проявяваше повече разум от една гъска за това къде и кога. Отвори уста да даде на Сеайне трошица ум, трошичка, колкото да я задави, но другата жена избухна преди да е успяла да заговори.