Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

— Серин ми каза, че мога да те намеря. — Сеайне стисна уста и на бузите й избиха червени петънца от това, че е помолила за разрешение, или защото е трябвало да помоли. Разбираемо беше, естествено, предвид сегашното й положение. Просто беше безмозъчно да не го приема. — Трябва да поговоря с теб насаме, Юкири. За втората загадка.

За миг Юкири се почувства толкова объркана, колкото изглеждаха Мейдани и Бернаил. Можеха да се правят, че не чуват, но не си бяха запушили ушите, нали? Втора загадка? Какво имаше предвид Сеайне? Освен ако… Възможно ли беше да има предвид същото, което бе тласнало самата Юкири да тръгне да издирва Черната Аджа? Чуденето защо главите на Аджите се срещат тайно беше изгубило неотложността си в сравнение с намирането на Мраколюбките между Сестрите.

— Добре, Сеайне — каза Юкири по-спокойно, отколкото се чувстваше. — Мейдани, отведи Леонин по коридора докъдето можете да ме виждате със Сеайне. И си отваряйте очите за всеки, който иде насам. Бернаил, ти също, в другата посока. — Тръгнаха преди да е свършила и когато се отдалечиха достатъчно, тя насочи вниманието си към Сеайне. — Е?

За нейна изненада сиянието на сайдар изригна около Бялата и тя изплете около двете преграда срещу подслушване. Всяка можеше да види този толкова ясен знак, че си шептят тайни. Дано поне да беше важно.

— Помисли логично. — Гласът на Сеайне беше спокоен, но ръцете й продължаваха да стискат шала, свити в юмруци. Изпънала се беше толкова, че чак се извиси над Юкири, макар да не надвишаваше много средния ръст. — Мина повече от месец, почти два станаха, откакто Елайда дойде при мен, и близо две недели, откакто Певара потърси двете ни. Ако Черната Аджа знаеше за мен, досега щях да съм мъртва. Двете с Певара щяхме да сме мъртви още преди вие с Дезине и Серин да сте дошли при нас. Следователно те не знаят. За никоя от нас. Признавам, че отначало се бях уплашила, но вече се владея. Никаква причина няма останалите да се опитвате да се държите с мен като с новачка — малко зной в гласа, — и безмозъчна при това.

— Ще трябва да си поговориш със Серин — отвърна й рязко Юкири. Серин беше поела командата от самото начало — след четирийсет години в Съвета за Кафявите, Серин много я биваше в поемането на команди — и Юкири нямаше никакво намерение да й се противопоставя, освен ако не се наложеше, не и без привилегията на Заседателка, на която трудно можеше да се осланя при сегашните обстоятелства. Все едно да се мъчиш да задържиш срутваща се канара. Ако Серин бъдеше убедена, Певара и Дезине щяха да склонят, а и тя самата едва ли щеше да попречи. — Е, и каква е тази „втора тайна“? Наистина ли смяташ, че главите на Аджите се сбират?

Лицето на Сеайне доби мулешко изражение. Юкири очакваше едва ли не ушите й да клепнат назад. После въздъхна.

— Главата на твоята Аджа има ли пръст в избора на Андая за Съвета? Повече, от обичайното, имам предвид?

— Има — отвърна предпазливо Юкири. Всички бяха сигурни, че Андая ще влезе в Съвета един ден, да речем, след още четирийсет или петдесет години, но Серанча само дето не я помаза, след като обичайният ред беше обсъждане, докато не се стигне до пълно единодушие за две или три кандидатки, след което — тайно гласуване. Това обаче си беше работа на Аджата, тайна като името на Серанча и титлата й.

— Знаех си. — Сеайне закима възбудено, нещо неприсъщо за нрава й. — Серин казва, че Джуйлайн е била избрана за Кафявите, това явно не е характерно за тях, а Дезине твърди същото за Суана, въпреки че се колебаеше да каже каквото и да било. Мисля, че самата Суана може да е глава на Жълтите. Във всеки случай тя беше Заседателка четирийсет години преди, а знаеш, че не е обичайно да станеш глава, след като си била Заседателка толкова дълго. А пък Феране отстъпи за Белите само преди десет години; никоя не е влизала отново в Съвета толкова скоро. А на всичко отгоре Талене казва, че Зелените предлагат имена и тяхната капитан-генералша избира една, но Аделорна избра Рина без предлагане.

Юкири едва потисна гримасата си, само на косъм. Всички си имаха своите подозрения кои оглавяват другите Аджи, инак преди всичко никоя нямаше да забележи събиранията им, но да изречеш на глас тези имена в най-добрия случай се смяташе за проява на грубост. Всяка, освен Заседателка, можеше да си изпроси наказание с това. Разбира се, двете със Сеайне знаеха, що се отнася до Аделорна. В усилието да си спечели разположението им, Талене им бе изляла всички тайни на Зелената, без да я питат. Това беше смутило всички — освен самата Талене. То най-малкото обясняваше защо Зелените изпаднаха в такъв бяс, когато Аделорна бе наложена с брезови пръчки. Все пак „капитан-генералша“ си беше тъпа титла, нищо че бяха Бойна Аджа. „Главна чиновница“ поне наистина описваше това, което върши Серанча. Един вид.