Робърт Джордан - Среднощни кули

Аша’ман:(1) На Древния език, „Страж“ или „Стражи“, но винаги защитник на истината и справедливостта. (2). Име, давано както общо, така и за определен ранг на мъжете, дошли в Черната кула, близо до Кемлин в Андор, за да се учат да преливат. Обучението им е съсредоточено главно върху начините за използване на Единствената сила като оръжие, и като още една отлика от порядките в Бялата кула, след като те се научат да улавят сайдин, мъжката половина на Силата, от тях се изисква да извършват всички домакински шетни и физически труд с помощта на Силата. Новозаписаният получава степента „боец“; той носи обикновено черно палто, наречено „куртка“, с висока яка според обичаите на Андор. Издигнат ли го в ранга на „вречен“, получава правото да носи сребърна игла, наречена „Мечът“, на яката на куртката си. С издигането му в степен „Аша’ман“ получава правото да носи „Драконовата игла“, от злато и червен емайл, която се поставя на яката от другата страна на „Меча“. Въпреки че много жени, в това число и съпруги, бягат, когато разберат, че мъжете им всъщност могат да преливат, не малко мъже в Черната кула са женени и използват една разновидност на връзката на Стражника, за да обвържат жените си. Същата връзка, но изменена така, че да предизвиква покорство, наскоро е използвана, за да се обвържат пленени Айез Седай. Някои Аша’ман са обвързани от Айез Седай, като е използвана традиционната връзка на Стражник. Аша’ман се предвождат от Мазрим Таим, който се е самоназовал М’хаил, „водач“ на Древния език.

Балвер, Себбан:Бивш секретар на Педрон Ниал публично, а тайно — главен шпионин на Ниал. По свои лични причини помага на Мургейз да избяга от сеанчанците в Амадор, а сега е нает за секретар на Перин т’Башийр Айбара и Файле ни Башийр т’Айбара. Задълженията му обаче са се разширили и вече ръководи дейността на Ча Файле в ролята си на главен шпионин на Перин, макар Перин да не го смята за такъв. Виж също: Ча Файле.

Бандата на Червената ръка: Виж Шен ан Калхар.

Бродяжника, Джейин:Герой от Севера, пребродил много земи и преживял неизброими приключения. Пленил Коуин Джемалан Чистосърдечния и го изправил пред кралското правосъдие. Автор е на няколко книги и самият той — главен герой на книги и разкази. Изчезнал в 994 НЕ, след като се завърнал от едно пътешествие в Погибелта, по време на което, според нечии твърдения, стигнал чак до Шайол Гул.

Валута:След много столетия търговия стандартните наименования на монетите са еднакви във всички страни: корони или крони (най-голямата по размери монета), марки и петаци. Короните и марките могат да се секат от злато или сребро, докато петаците може да са сребърни или медни, като последните обикновено се наричат просто „медник“. В различните страни обаче тези монети са с различна големина и тегло. Дори в една държава от различни владетели са се секли монети с различни размери и тегло. Поради търговията почти навсякъде може да се намерят монети от много държави и по тази причина банкери, лихвари и търговци използват везни, за да определят стойността на всяка монета. Теглят се дори големи количества монети. Най-тежките монети са от Андор и Тар Валон, а в тези две места относителните стойности са: 10 медни петака = 1 сребърен петак; 100 сребърни петака = 1 сребърна марка; 10 сребърни марки = 1 сребърна корона; 10 сребърни корони = 1 златна марка; 10 златни марки = 1 златна корона. За разлика от това, в Алтара, където по-едрите монети съдържат по-малко злато или сребро, относителните стойности са: 10 медни петака = 1 сребърен петак; 21 сребърни петака = 1 сребърна марка; 20 сребърни марки = 1 сребърна корона; 20 сребърни корони = 1 златна марка; 20 златни марки = 1 златна корона. Единствената хартиена валута са „акредитивите“, издавани от банкери, с които се гарантира предоставянето на определено количество злато или сребро там, където се представят акредитивите. Поради големите разстояния между градовете, дългото време, необходимо за пътуване от един град до друг, и трудностите по пренасянето на суми на дълги разстояния, акредитивите може да бъдат приети в пълната им стойност в град, близо до банката, която ги е издала, или на по-ниска стойност в по-отдалечен град. Обикновено човек, тръгнал на дълъг път, носи един или повече акредитиви, за да ги размени срещу монети, щом му се наложи. Акредитивите обикновено се приемат само от банкери или едри търговци, но никога не се използват в дюкяни.