Робърт Джордан - Среднощни кули

От известно време Галад не беше сигурен за ал-Тор. Прероденият Дракон със сигурност трябваше да се бие в Последната битка. Но дали ал-Тор не беше само марионетка на Кулата, а не истинският Прероден Дракон? Не, небето бе твърде тъмно, теренът — твърде накъсан. Ал-Тор трябваше да е Прероденият Дракон. Това не означаваше, разбира се, че не е също тъй и марионетка на Айез Седай.

Скоро излязоха от голите сиви дървета и стигнаха до по-обичайни. Все още бяха с пожълтели листа и твърде много мъртви клони. Но беше по-добре от мъха.

След около час Галад забеляза, че Чедо Барлет се връща, и щом съгледвачът — слаб мъж с белег на едната буза — се приближи, попита:

— Каква е новината?

Барлет отдаде чест с ръка на гърдите.

— Блатото пресъхва и дърветата оредяват след около миля, милорд Капитан-командир. Полето зад тях е открито и празно, пътят на север е чист.

„Слава на Светлината!“ — помисли си Галад. Кимна на Барлет и той забърза обратно напред.

Галад погледна през рамо към колоната. Мъжете бяха мръсни, потни и уморени. Но все пак бяха величава гледка, облекли отново бронята си, със стегнати в решимост лица. Бяха го последвали през това коварно тресавище. Бяха добри мъже.

— Предай вестта на другите лорд капитани, Тром — каза Галад. — Кажи им да я съобщят на легионите си. След час ще излезем от тази кал.

Тром се усмихна. Изглеждаше също толкова облекчен като него. Галад продължи напред, стиснал зъби, за да надмогне болката в крака. Раната бе добре превързана и нямаше голяма опасност да загнои. Беше болезнена, но с болката можеше да се справи.

Най-сетне извън това блато! Трябваше да обмисли следващия им маршрут грижливо, да стоят настрана от всякакви градове, главни пътища или имения на влиятелни земевладелци. Превъртя картите в главата си — карти, които бе запаметил още преди да стане на десет години.

Жълтият саван изтъня и затулената от облаци слънчева светлина занаднича между клоните. А после лесът свърши изведнъж, чисто почти като линия на карта.

Галад въздъхна облекчено при мисълта, че излиза отново на открито. Но щом дърветата останаха зад гърба му, пред погледа му изникна огромна войска, прехвърляща възвишението вдясно.

Дрънчеше броня, цвилеха коне, хиляди войници се строяваха в плътни редици на билото. Някои бяха Чеда с брони и ризници, с лъснати до блясък конични шлемове. Снежнобелите им табарди и наметала сияеха, слънчеви изгреви искряха на гърдите им, пиките се вдигаха в стройни редове. Имаше и пехотинци, много повече, не в бялото на Чедата, а в прости кафяви кожени облекла. Амадицийци, осигурени сигурно от сеанчанците.

Ръката му сама посегна за меча. Беше вкаран в капан. Мнозина от Чедата на билото носеха униформи, украсени с овчарската гега на Ръката на Светлината — Разпитвачите. Ако обикновените Чеда бяха пламък, който да изгори злото, то Разпитвачите бяха бушуваща клада.

Бързо пресметна. Три до четири хиляди Чеда и поне шест до осем хиляди пехотинци, половината от тях — с лъкове. Десет хиляди свежи бойци. Сърцето му се сви.

Тром, Борнхалд и Биар излязоха забързани от гората с група Чеда и спряха зад него. Тром изруга.

— Тъй — каза Галад и се обърна към съгледвача, Барлет. — Значи си предател?

— Ти си предателят, Дамодред — отвърна съгледвачът навъсено.

— Да, предполагам, че може да се приеме и така — този поход през блатото бе предложен от съгледвачите му. Галад вече разбираше. Беше тактика за забавяне, за да може Асунава да го изпревари. Походът също така бе изтощил Галад и хората му, докато силите на Асунава бяха свежи и готови за битка.

Меч изстърга от ножница.

Галад мигновено вдигна ръка, без да се обръща.

— Мир, Чедо Биар.

Нямаше кой друг да е освен Биар.

Навярно все пак нещо можеше да се спаси. Галад бързо взе решение.

— Чедо Биар и Чедо Борнхалд, елате с мен. Тром, ти и другите лорд капитани изведете хората си под строй на полето.

Голяма група мъже в челото на войската на Асунава препусна надолу по склона. Повечето носеха гегата на Разпитвачите. Можеха да нападнат и бързо да избият хората на Галад. Но пращаха парламентьори. Това беше добър знак.

Галад се качи на коня, като стисна зъби от болката в ранения крак. Биар и Борнхалд го последваха през гъстата пожълтяла трева.

Самият Асунава водеше приближаващата се група. Мъж вече на години, с гъсти посребрени вежди и толкова слаб, че приличаше на кукла, направена от клечки и опъната върху тях кожа.