Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

Пик седеше на една табуретка в офиса, протегнала крака. Пот се стичаше по лицето й, големи мокри петна се разширяваха под мишниците и под гърдите й. Вирна брадичка за поздрав.

— Приличаш на удавена котка. Тъкмо щях да пращам някой да те извика — каза тя.

— Какво има? — попита Маркъс.

Жената йему вдигна рамене, движение, достойно за разместващи се земни пластове.

— Зависи откъде ще го погледнеш. Може и нищо да няма. Дойде писмо. Ей го там, на масата. Бих станала да ти го подам, ама е адски горещо.

Страниците бяха твърди и грапави, изпокъсани по краищата, където писмото е било зашито. Такава хартия — евтина — банката използваше за неща, които не подлежаха на съхранение. Подписът беше на Ситрин, но писмото не беше подпечатано с кървав отпечатък на палеца й. Значи не беше документ с юридическа стойност. Маркъс зачете и докато четеше, кръвта му изстиваше.

— Камнипол — каза той. — Мислех, че са във война.

— Във война са — потвърди Пик. — Но се говори, че вече е на приключване. Ако трябва да гадая, бих заложила парите си, че Коме си отваря очите за следващата. Антеа е голяма страна и по всичко личи, че ще стане още по-голяма. Добре е да се знае кои са играчите там.

— Не знаех, че е игра.

— Всичко е игра — каза Пик. Маркъс се надяваше да долови в гласа й черен хумор, но откри само умора. — Момичето е идеално за тази работа. Хубавко. Младо. Умно. Хората ще плещят пред него, без да си мерят много-много думите. Ти какво мислиш за пътуването й?

Маркъс остави писмото на масата и то полегна там като птица с пречупени криле.

— Нищо. Просто ще трябва да държа под око нещата тук по-дълго от предвиденото. Докато тя се върне.

Пик млясна с устни.

— А ако не се върне?

Маркъс се облегна на стената и скръсти ръце. Пое си дълбоко дъх. Чувстваше се някак кух.

— Защо да не се връща?

— Защото е млада и си търси място под слънцето. Това място може и да не е тук. Ще отиде в Камнипол и току-виж открила, че там има нещо, което й харесва повече. Нали не очакваш цял живот да ми играе по свирката?

— Кажи ми, че не си планирала всичко това от самото начало. — Маркъс я изгледа твърдо. — Кажи ми, че не си се опитала да я пришпориш натам с идеята да си намери нещо по-интересно. Да се отървеш от нея.

— Тя сама си взема решенията. А и не е сигурно, че ще остане там. Казвам само, че е възможно.

— Добре — каза Маркъс. — Възможно е.

— И ако тя не се върне, ти ще останеш ли на работа тук?

Маркъс се усмихна. Празнотата в гърдите му отстъпваше пред гняв. Не искаше Ситрин да напуска банката и Порте Олива, не искаше и да прави анализ на собствените си чувства по този въпрос, защото подозираше, че резултатът от анализа няма да му хареса.

— Защо имам чувството, че очакваш определен отговор на въпроса си?

— Защото наистина очаквам — каза Пик. — Бих искала да останеш. Присъствието ти придава тежест на банковия клон. А и ти умееш да събираш дългове. Но ако си тук само заради момичето, значи си тук само заради момичето.

— Е, тук ще съм, докато момичето се върне — каза той. — Ако не се върне, пак ще говорим.

Пик го фиксира с големите си жълтеникави очи и цъкна с език.

— Става — каза накрая. — Можеш да наемеш отново хората, които те накарах да уволниш, а на останалите да възстановиш предишните надници.

— Тоест след като нея я няма, това ли имаш предвид? — каза Маркъс и се оттласна от стената. — Когато Ситрин е тук, ти вгорчаваш живота на всички ни и се стискаш на дребно, но когато я няма, разтваряш широко кесията и се правиш на щедра. Това ли е?

Усмивката на Пик беше толкова широка, че Маркъс зърна дупките от извадените бивни във венците й. Смехът й не беше звук, а движение в раменете и корема. Пик поклати глава.

— Писмото от момичето не дойде само — каза тя. — В холдинговото дружество са прегледали докладите. Одобрили са молбата ми да се увеличи бюджетът за охрана. Затова сега ще дам повече пари за твоите хора. Никаква мистерия, както виждаш. Не съм злодейка и престани да ме гледаш на кръв.

Маркъс изправи гръб. Гняв, объркване и смущение напираха в гърдите му.

— Извинявай — каза той. — Не знаех, че трябва да ти одобрят бюджета.

— Е, технически погледнато, такова изискване няма — каза Пик. — Но портеоливанският клон се смята за непредсказуем. И аз водя кораба в този вятър. Да се чудиш откъде се е взел.

— Нещо друго? — попита Маркъс.

— Има. Отваряй си ушите за слухове, приказки и всичко, свързано с един капитан на име Уус рол Остерхаал. Пристигнал е от Лионеа, но е възможно да крие този факт.