Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

Някой сложи ръка на рамото му, той вдигна глава и срещна погледа на Кахуар Ем. Мелезът беше с цветовете и чертите на първокръвен, но кожата му беше грапава от закърнелите ясурски люспи. Преди близо година Кахуар Ем беше съперник и любовник на Ситрин и единственото, което Маркъс харесваше в него, бе фактът, че не може да има деца.

— Да ви черпя по едно? — попита Кахуар Ем и зачака отговор.

— Защо не? — каза Маркъс и се дръпна да му направи място на пейката.

Кахуар извика на едно припкащо сервитьорче, посочи му малката групичка охранители и чак тогава седна. Усмивката му беше едновременно отрепетирана и искрена. Трудно беше да му имаш зъб. Такава му беше работата в края на краищата — да се харесва на хората.

— Магистрата май ще изпусне сезона — подхвърли Кахуар.

— Има спешна работа в Карс — каза Маркъс. — Не знам много. Ние сме си прости войници, нали така. — Кахуар Ем се разсмя, защото и двамата знаеха, че истината е по-различна. — Чух, че идеята ви за ескортираща флотилия не е дала планирания резултат.

— Знаехме, че ще минат няколко години, преди да реализираме печалба от това начинание — каза Кахуар Ем и сви рамене. — Аз пък чух, че май трябва да благодаря на вас за това-онова.

— Мразя да ми благодарят — каза Маркъс, но усмивката отне от жилото в думите му.

Келнерчето наближи през навалицата, понесло таблата високо, и им сервира халби миналогодишен сайдер. Беше сладък и стипчив, главата на Маркъс се замая леко още при първата глътка и той остави халбата. Явно трябваше да отпива по малко.

— Разправят, че половината пирати, които кръстосваха морето оттук до Кабрал, са се изнесли другаде, защото прочутият генерал Уестер ги нападал в тъмни доби и палел корабите им.

— Преувеличават — каза Маркъс. — Подпалихме един кораб, и толкова. Но с приказките е така. Догодина по това време ще разправят, че съм подпалил морето и всеки, който загуби товара си другаде, ще обвинява мен, че съм изтласкал пиратите към неговите ширини.

— Нищо чудно — каза Кахуар. Някой в другия край на двора го извика по име. Той вдигна глава и махна на първокръвна жена със синя памучна рокля. Уж се усмихна, но измърмори нещо под нос.

— Приятелка? — попита Маркъс.

— Клиентка — каза Кахуар. — Боя се, че ще трябва да…

— Ще изпием сайдера ви и сами — каза с широка усмивка Ахариел. — Но ще си мислим за вас, обещавам.

— Браво — каза Кахуар, стана и плесна Маркъс по рамото. — Поздрави магистрата от мен, когато я видиш. Играта не е толкова интересна без нея.

— Тя ще се радва да го чуе — каза Маркъс и проследи Кахуар с поглед. Даваше си сметка, че враждебността му е оправдана само отчасти. Жителите на Порте Олива смятаха Ситрин за пораснала, пълнолетна жена. Маркъс знаеше, че Кахуар Ем е спал с младо момиче, почти дете, но полуясуруто беше в неведение за този факт.

— Хм — измърмори Харт. — Види ми се, че капитанът си има обожателка.

Жената със синята рокля говореше с Кахуар. Той кимна и жената погледна към Маркъс, после отклони поглед малко по-бързичко от нормалното. Беше понатрупала твърде много годинки, за да е хубава, но същото важеше и за него, помисли си Маркъс. Но не беше и грозна, никак даже. По-млада, отколкото щеше да е сега Алис, предположи Маркъс, и по-голяма от Мериам. Маркъс въздъхна и даде чашата си на Ярдем. Дъждът прилепяше синята рокля към тялото на жената, но същото се случваше и с дрехите на останалите.

— Дръжте се прилично, момчета — каза Маркъс и стана.

— Да те представят ли отиваш? — попита Харт с похотлива усмивка.

— Отивам на разходка.

Улиците не бяха толкова пълни с хора като двора на кръчмата, но не му отстъпваха по влага и горещина. Коне и волове теглеха каруци по мръсния паваж, увесили глави в жегата. Мъже с мечове на кръста вървяха край фургони с коприна и подправки, злато и тютюневи листа от Фар Сирамис. Въздухът миришеше на конски фъшкии, гниещи зеленчуци и къри. Ароматен коктейл, който Маркъс познаваше отлично. Друг на негово място сигурно би казал, че това е миризмата на дома. Понеже нямаше нищо конкретно наум, Маркъс се улови, че патрулира самотно по улиците.

Складът на банката беше отворен, сверяваха товарителница със сандъците в един фургон. Енен и Хлебарката му махнаха, когато мина покрай тях. Казармата беше почти празна, неприятно задушна в жегата, но неколцина от неговите хора седяха на сянка отпред, свиреха на раздрънкани инструменти и си разказваха небивалици за битки и сексуални подвизи. Банковият клон също беше отворен, кофата с лалета, която Ситрин беше сложила отпред миналата година, грееше в червено и розово.